Г-н и Г-жа Флин - Част 1 [Тежки престъпления ]

След 7 години.......... Шарън беше официална съпруга на лейтенант Флин. Те се бяха оженили с огромна любов, но тяхното щастие не бе за дълго. Лейтенант Флин беше изоставил Шарън и децата им без да каже каква е причината и не се бе върнал цели 7 години. Шарън се справяше сама със грижата на децата и на отдела в полицейския център. Тя се държеше на крак но не беше толкова лесно да забрави предателството на Анди. Тя постоянно си спомняше онзи ден, в който той я бе изоставил сама.
- Анди, моля те да поговорим. Не мога да разбера каква е причината. Аз те обичам Анди, помисли за Еми и Антъни. Ние се нуждаем от теб, не можеш да ни изоставиш. - крещеше Шарън.
- Шарън, съжалявам, но не мога. Изморих се, наистина не мога. Проблеми в участъка, проблеми, проблеми. Не издържам, не мога. - развика се Анди.
- Нима не ме обичаш? Нима не обичаш децата си? Как може да си такъв егоист? Анди, аз ти родих две деца под голям риск, знаейки, че мога да загубя живота си. Ожених се за теб, защото те обичам. - казваше Шарън.
- Не Шарън. Това не е вярно. Аз все още те обичам много, обичам и децата си. Обичам ви от цялото си сърце и винаги ще ви обичам. Но не мога, разбери ме. - каза Анди.
- Не! Не те разбирам, преди да ми кажеш причината няма да те пусна. Анди, аз знам, че ти не си толкова слаб човек. Всеки има проблеми в работата, аз също. Това, че съм капитан, не означава, че нямам проблеми. Какво ще кажа на децата, когато попитат за баща си? - викаше още по-силно Шарън през сълзи.
- Кажи им, че аз ги обичам много. - отвърна Анди и тръгна към вратата.
- Не! Анди! Не можеш да ме изоставиш сама. Ти не си като Джак, не можеш. - каза Шарън. Той се спря за момент. Погледна я сякаш беше за последен път.
- Прости ми Шарън, прости ми. - каза Анди и излезе. Шарън беше паднала на земята и плачеше силно. Ръсти гледаше да я утеши.
- Мамо, искам да се държиш заради Еми и Антъни. Това което направи Анди, наистина е ужасно непростимо. - каза Ръсти.
- Толкова много го обичах, че дори когато знаех, че мога да загубя живота си, аз му родих деца. Ожених се за него. Двамата дадохме клетва, че ще бъдем завинаги заедно, че ще се подкрепяме. А сега той изведнъж ни изостави без дори да каже каква е причината. - каза Шарън и заплака.
- Мамо, моля те, аз съм до теб. - каза Ръсти.
- Знаеш ли Ръсти... Ако един ден Анди се върне, аз никога няма да му простя. - добави Шарън. Когато споменът за случилото се приключи, Шарън отиде да събуди децата за училище. Те вече бяха пораснали в първи клас.
- Еми и Антъни, време е за ставане, ще закъснеете за училище. Побързайте. - каза Шарън на близнаците и отвори пердето за да влезе светлина вътре.
- Мамо, още малко. - каза Еми.
- Съжалявам г-жице Флин, не можеш да закъснееш за училище, хайде Атъни. Моля ви, имам важен случай в участъка, трябва да отида колкото се може по-бързо, затова и вие побързайте. - каза строго мама Шарън.
- Деца, не ядосвайте майка ни, защото когато и аз бях като вас ученик и аз бях във вашето положение, даже по-зле. Ставане в 6 часа сутринта и отиване на училище. - добави Ръсти.
- Ръсти, вместо да разправяш глупости, накарай сестра си и брат  да станат, защото аз не мога, изморих се. - каза Шарън.
- Добре, хайде деца, елате. - каза Ръсти любезно.
- Не искам да излезете без да закусите, седнете веднага на масата.
- Мамо, защо сме дължи да закусваме толкова рано сутрин? - попита Антъни сънливо.
- За да бъдете здрави, трябва да закусвате. Закуската е най-важната част от деня. Затова веднага седни. - заповяда Шарън. Толкова сте инатливи като баща си. - каза Шарън и се спря за момент.
- Мамо, кога татко ще се върне? - попита Еми. Шарън не знаеше какво да каже. В този момент се намеси Ръсти.
- Деца, знаете че баща ви е полицай и е извън града по рбота. Скоро ще се върне. - каза Ръсти. Шарън изтича в другата стая. Тя не искаше да плаче пред децата.
- Защо ми причини това Анди? Защо?... - задаваше си въпроси тя и плачеше заключена в стаята.

След като Шарън беше оставила децата на училище седеше в офиса си и разглеждаше случай на убийство. Изведнъж дойде Провенза.
- Капитане, може ли да поговорим? - попита той.
- Разбира се, ела. - отвърна тя любезно.
- Как си, как са децата? - попита Провенза.
- Добре сме. - каза Шарън колебливо.
- Има ли някакви новини от Анди? - каза Провенза.
- Виж Провенза... Минаха цели 7 години. Вече не ме интересува това дали Анди ще се появи някога. Аз никога няма да му простя - оговори Шарън гневно.
- Разбирам те отлично Шарън. Никога не бих вярвал, че нещата между вас ще станат така. А и той много обичаше теб и децата. Не мога да разбера защо ви изостави така рязко. - каза Провенза въпросно.
- Причината и аз не я знам, не знам защо всичко се преобърна. Бяхме щастливо семейство, до деня в който той ни изостави завинаги. - каза Шарън тъжно.
- Много ми е лошо за децата. Те постоянно питат за баща си, нали? - попита Провенза.
- Да, и всеки изминал ден ми става все по-трудно да ги лъжа и усещам, че скоро трябва да им кажа истината. Не мога да се преструвам повече, не мога да ги лъжа. - каза Шарън.
- Нека да мине още време, надявам се Анди да се върне някой ден. - каза Провенза. Във офиса влезе дедектив Хулио с разпечатки за среднощна стрелба.
- Капитане, когато разглеждах снимките на простреления, забелязах нещо. - каза Хулио несигурно.
- Какво е то? - попита тя веднага.
- Простреленият човек... Мисля че е... лейтенант Флин. Шарън замръзна за момент. Тя веднага взе снимките и разпозна Анди. Провенза също не можеше да повярва.
- Боже мой! - каза Шарън.
- Капитане, къде отиваш? - попита разтревожен Провенза.
- Отивам в болницата, трябва да се уверя че е наистина Анди. - отвърна Шарън. След около 15 минути тя беше в болницата. Поиска разрешение от лекаря за да види пациента. Когато Шарън влезе във стаята, тя седна на стола до леглото. От очите й изтекоха сълзи на гняв. Анди се събуди и видя до себе си Шарън.
- Шарън... Ти...? - каза той без сила.
- Анди... След толкова много години те виждам отново. - каза Шарън гневно.
- Шарън аз...
- Моля те Анди. Замълчи. Не искам да ми кажеш нищо. Няма да те попитам къде си бил през всичките тези години и защо си ни изоставил. Няма да те питам, защото е твърде късно за всичко.
- Шарън... Повярвай ми... Ти и децата ми липсвахте много и не е минавал ден без който да мисля за вас. - каза Анди и заплака леко.
- Сигурен ли си? Не ти вярвам Анди, съжалявам но не ти вярвам. Ти не знаеш колко ми е било трудно през всичките тези години. А децата постоянно питаха за теб, искаха да видят баща си, но ти... - Шарън спря...
- Осъзнавам всичко Шарън... Разкайвам се за станалото. Не трябваше да ви изоставя... Прост ми. - каза Анди през сълзи.
- Не. Вече е твърде късно Анди. Времето за разкаяния и прошки мина отдавна. Сега вече няма нищо между нас, никаква връзка. Единствената ми връзка с теб са децата нищо повече.
- Разбирам те Шарън, нараних те ужасно много. Но аз все още те обичам и ще те обичам до края на живота си. - каза Анди и хвана ръката на Шарън отново след 7 години. Тя го пусна.
- Защо те простреляха лейтенант? - попита тя.
- Когато видях как тези младежи се карат на улицата се намесих и... - не завърши речта си Анди.
- Разбирам. - каза Шарън и въздъхна.
- Искам да видя децата си, искам да ги прегърна Шарън. - каза Анди.
- Добре. Ти ще дойдеш с мен у дома. Ще бъдеш баща на Еми и Антъни, но не и мой съпруг. Никога няма да ти простя Анди, никога. - каза Шарън и излезе от стаята.

Шарън седеше в коридора на болницата и плачеше. Лейтенант Провенза също дойде в болницата за да разбере как стоят нещата.
- Какво ставаша капитане, случило ли се е нещо лошо? - попита Провенза разтревожен.
- Не можеш да си представиш какъв шок изживявам в момента. - отвърна Шарън и заплака още по-силно.
- Но, моля те кажи ми. Този човек наистина ли е... - не довърши речта си Провенза.
- Да Луи, той е. След цели 7 години, отново е пред мен. Чувствам се ужасно. - каза Шарън.
- Ще вляза да го видя. - каза Провенза замислен. Анди се събуди от лекия си сън.
- Луи... - каза той.
- Анди... Не мога да повярвам, че ти отново си сред нас. Какво стана? Къде беше през всичките тези години? - попита гневно Провенза.
- Луи, моля те... - спря Анди.
- Искам да знам причината. Капитанът не беше на себе си, тя никога не изгуби надежда, че някой ден ти ще се върнеш. Въпреки всичко което й причини, тя все още те обича, но ти я нарани много. А децата, те постоянно търсиха бащина закрила, а ти реши да ги изоставиш. И за какво беше всичко Анди? Какво спечели? - каза още по-гневно Провенза.
- Луи, аз имах причини за да го направя. - каза Анди през сълзи.
- Моля те спри се! Никой не може да има толкова голяма причина за да изостави жена си и децата си. Сега какво ще стане? Помисли ли за това? Какво ще кажеш на децата си, които не си виждал цели 7 години? Когато те попитат къде си бил, какво обяснение ще им дадеш? - добави почервенял от гняв Провенза. Знаеш ли Анди... Ти не спечели нищо с това което направи. Напротив - изгуби. Ти изгуби Шарън завинаги, тя е силна жена, но никоя жена не може да бъде толкова силна за да приеме предателство и да прости на човека, който я е предал. Съжалявам, но това е истината. - каза Провенза и си тръгна. Ръсти се тревожеше, защо майка им не се прибира. Когато той четеше приказки на близнаците, Шарън се прибра в изтощен вид.
- Мамо, къде беше, не се обади че ще закъснееш. Да не се е случило нещо лошо? - попита Ръсти веднага.
- Не Ръсти, не се е случило нищо особено. - отвърна Шарън.
- Добре, радвам се. Ще отида при Еми и Антъни, вече трябва да са заспали, четях им приказки докато ти се върнеш. - добави Ръсти.
- Благодаря ти Ръсти. - каза Шарън.
- Защо ми благодариш мамо? Те са моите малки братчета, нали, мой дълг е да се погрижа за тях, докато теб те няма. - каза Ръсти. Шарън кимна с глава. Тя седна на дивана, затвори очи за миг и отново се досещаше за деня който е прекарала. Ръсти усещаше, че нещата не са наред.
- Какво става мамо? Разкажи ми, знам, че се е случило нещо. - попита разтрвожен Ръсти.
- Да Ръсти, не исках да ти кажа нищо, докато децата не заспят. Не можеш да си представиш какво стана днес. - каза Шарън и сълзи потекоха по лицето й.
- Какво е станало мамо? - попита още по-разтревожен той.
- Анди... - отговори Шарън.
- Какво за него? - каза Ръсти.
- Днес разглеждах един случай, който се е случил вчера през нощта. Когато дедектив Хулио ми донесе снимките на ранения човек... видях, че той беше всъщност... Анди... - добави Шарън и заплака силно.
- Анди? След толкова много години? - запита очуден Ръсти. И къде е сега?
- В болницата, под наблюдение. Ще бъде изписан след 2 дни. Но аз не знам какво ще стане със живота ми от тук нататък. Как ще обясня на Еми и Антъни, къде е бил баща им през цялото време? - каза Шарън.
- Мамо, не се притеснявай. Трябва да бъдеш силна. Ще им кажем малка безобидна лъжа. Нямаме друг избор. А Анди отново ли ще живее с нас? - попита Ръсти.
- Да, ще живее с нас. - каза Шарън.
- Това значи ли че сте се сдобрили? - попита Ръсти.
- Не. Аз и Анди никога няма да можем да бъдем заедно повече. Нищо няма да бъде както преди. Той ще бъде само и единствено баща на Еми и Антъни, но не и мой съпруг, никога повече. Ще му дам развод още утре. - отговори Шарън и отиде в стаята на децата. Тя седна леко на стола и ги загледа. Тя се чудеше какво да направи. Как да бъде заедно със Анди само заради децата. Но тя усещаше, че го обича все още и по-силно от преди.

След 2 дни, Анди вече беше изписан от болницата. Той тръгна със Шарън у дома. Когато той пристигна, Ръсти не се сдържа и го прегърна.
- Липсваше на всички ни Анди. - каза Ръсти.
- И вие на мен. - отвърна Анди.
- Ще доведа Еми и Антъни. - каза Шарън. Анди хвана ръката й.
- Моля те Шарън, да отидем в стаята им заедно. - каза Анди.
- Добре, щом искаш... - каза тя и пусна ръката му.
- Деца. - каза Шарън. Близнаците изтичаха при майка си и я прегърнаха. Анди беше много радостен да види децата си след 7 години.
- Мамо, защо закъсня. - попита Еми.
- Защото трябваше да изпълня обещанието, което видадох. - каза Шарън. Деца, обещах ви да доведа баща ви. Направих го, сега той е тук. Влез Анди. Той е баща ви, хайде дайте му прегръдка. - каза Шарън. Анди прегърна децата си и заплака от радост.
- Тате, никога повече не ни оставяй. - казаха те.
- Никога, никога повече. - добави той и ги прегурна още по-силно. Шарън ги гледаше с възхищение. Децата поискаха да спят при тях двамата. Шарън отказа категорично.
- Деца, вие не сте вече толкова малки за да спите със родителите си.
- Мамо, моля те, само тази нощ. - молиха я те.
- Защо отказваш на децата? - каза Анди.
- Моля те Анди, не искам да спорим. Не можем да им угаждаме за всичко, ще се разглезят още повече. - отвърна Шарън.
- Шарън, те искат да спят само тази вечер при нас, не им отказвай. - добави Анди.
- Анди, ти знаеш много добре, че колкото и да се опитваш, нещата между нас няма да се подобрят и още нещо: подавам ти развод, би трябвало да го направя още в мига който си тръгна, но... - тя прекъсна речта си.
- Шарън, моля те. Не искам децата да те чуят, повярвай ми. Обичам те много, още по-силно от деня в който те видях. И бих направил всичко за да те върна при себе си, прости ми. - каза той, искайки да я целуне. Тя се отдръпна от него. Знаеше много добре, че няма да може да контролира чувствата си.
- Добре, тази вечер ще спите при нас, но само тази вечер. - каза строго мама Шарън.
- Чудесна си мамо! - развикаха се близнаците.
- Добър избор. - добави саркастично Ръсти. Той знаеше, че те двамата колкото и да се опитват да се отдалечат един от друг, все повече стават близки. Анди вече лежеше в спалнята а децата до него.
- Мамо, хайде. - каза Еми. Шарън легна колебливо. Тя не искаше да спят заедно с Анди, защото си спомняше предателството му.
- Деца, искате ли приказка преди да заспите? - попита със усмивка Анди.
- Да тате! - отговориха и двамата в един глас. Шарън ги гледаше и си мислише колко би било по-добре ако Анди никога не беше тръгвал. Тя се радваше, че децата са щастливи. Но колкото и да искаше да крие, тя също беше щастлива, защото се бе върнал Анди, човекът от когото не можеше да се откаже въпреки всичко. След като Анди свърши да чете, близнаците заспаха в скута му. Шарън също беше заспала дълбоко. Анди се самообвиняваше за постъпката си.
- Колко щеше да бъде добре, ако никога не се бяхме разделяли. - каза анди съвсем тихо. Изведнъж Шарън отвори очи.
- Да Анди. Прав си. Щяхме да бъдем много щастливи, ако ти не беше ни оставил сами. Тръгна си без да обясниш защо. - каза Шарън.
- Шарън, ти... - не довърши Анди.
- Какво си мислиш? Че мога да заспя? Имала съм безсънни нощи. Грижила съм се съвсем сама за децата. Когато в участъка се нуждаеха от мен, оставях децата на Ръсти, а можех да ги оставя на баща им, докато си оправя нещата. Но не. Ти предпочете да си тръгнеш, а така правят само слабите. Силните въпреки всички трудности остават до семейството си. - добави Шарън гневно.
- Шарън, напълно си права прости ми. - каза Анди и сложи ръка върху ръката на Шарън. Тя го пусна и се обърна от другата страна. Н а сутринта близнаците бяха станали отдавна. Ръсти им помагаше да отидат на училище. Шарън и Анди спяха прегърнати. Ръсти и близнаците ги гледаха от вратата, след това Ръсти ги заведе на училище. Когато Анди се събуди и видя в прегръдките си Шарън, той я прегърна още по-силно. Изведнъж Шарън скочи.
- Не! - развика се тя. Не ме докосвай Анди, не смей!
- Шарън, обичам те, и няма да се откажа от любовта ти. - каза Анди.
- От днес нататък ще спиш в другата стая, не искам да се доближаваш до мен. Доколкото до работата, не искам да ме наричаш Шарън а капитане,
- Но... - не завърши Анди.
- Съжалявам, но ти сам допусна грешката да ме изгубиш. - каза Шарън гневно и тръгна към участъка.

Понеделник сутрин. Шарън беше в офиса си и проучваше информация за случай на убийство. След около 1 час Анди също пристигна. Шарън се чудеше как ще работят заедно след всичко, което се е случило. Дедектив Ейми влезе вътре.
- Капитане, извинете, че ви притеснявам, но лейтенант Флин иска да говори с вас. - каза тя.
- Защо изпраща теб за това, защо не идва сам? - попита сериозно Шарън.
- Извинете, аз. - прекъсна Ейми.
- Добре, нека да влезе. - отвърна строго Шарън. Тя не искаше да говири с Анди, но беше длъжна.
- Съжалявам, че те притеснявам, знам, че си заета. - каза Анди.
- Защо искаш да говорим? Можеше да го направим вкъщи. - каза Шарън гневно.
- Не Шарън. Знам, че няма да можем да говорим вкъщи. Ти се държиш много студено със мен, сякаш между нас няма нищо. - каза с тъжен поглед Анди.
- Наистина ли мислиш, че между нас е останало нещо? - попита Шарън. Анди, ти за мен си единствено баща на децата ми, нищо повече. Ти уби нашата любов в деня, в който си тръгна без никаква причина.
- Шарън, аз никога не бих искал да ви оставя. - каза Анди.
- Тогава защо го направи? Защо развали щастливото ни семейство? - развика се Шарън. Анди не можеше да отговори на този въпрос, искаше, но не можеше.
- Шарън, повярвай ми, не го направих по собствено желание. - каза Анди.
- И? Някой те е накарал да напуснеш семейството си и да не се върнеш цели 7 години? После изведнъж да се появиш и да искаш всичко да бъде както преди. Не, съжалявам, но нищо не може да бъде както беше преди. - отвърна Шарън.
- Не, причината, не мога да ти я кажа. Искам, но не мога. - добави Анди.
- Защо? Каква е причината? - попита Шарън.
- Не мога, не ме питай повече за това. Не мога да го направя, защото обещах на някой, че няма да ти разкрия причината. Само едно искам да знаеш: Ако ти знаеше истината, не би ме упреквала.- каза Анди.
- Спри! Щом знаеш, че не бих те упреквала, защо не ми го казваш, без значение дали си дал на някой обещание, не ме интересува това обещание. Кажи ми истината, забрави за обещанието. Не искам да изгубя семейството си заради едно обещание. - крещеше Шарън.
- Не мога, прости ми, не мога. - отговори Анди и излезе. Шарън седна на стола и започна да плаче. Анди беше замислен за това какво ще се случи в живота му със Шарън.
- Капитане, какво става? - попита загрижен Провенза.
- Нищо особено лейтенант, говорихме с Анди. - отвърна тя със студен поглед.
- Нещо нередно? - попта още веднъж Провенза.
- В живота ми със Анди има много нередности Луи. Не знам какво ще стане след всичко, което преживяхме. - каза Шарън със сълзи.
- Трябва да се държиш заради децата, моля те. Аз съм сигурен, че нещата между вас със Анди ще се оправят. - добави Провенза.
- Вече нищо не може да се оправи, нищо. Съжалявам за всичко това, но истината е, че докато не узная причината, която той крие от мен, няма да му простя. - каза Шарън и тръгна към вкъщи. Ръсти си играеше с близнаците, когато Шарън пристигна и хвърли ключовете върху масата. Децата прегърнаха майка си.
- Случило ли се е нещо мамо? - попита Ръсти.
- Не мили, нищо. - отговори умислено тя. Къде е Анди?
- Не знам мамо, досега би трябвало да се прибере, вие не бяхте ли заедно? - добави Ръсти.
- Не. Добре деца, докато баща ви се върне и вечеряме, седнете да си напишете домашните. Ако има нещо, което не разбирате попитайте мен или брат си. Ясно? - каза Шарън. Децата кимнаха с глава и отидоха да си напишат домашните. През това време Шарън приготвяше вечерята, в очакване Анди да се прибере. Тя искаше децата да са щастливи. Ръсти четеше списание. Шарън седна на стола в кухнята. Изведнъж дойде Анди. Той също хвърли ключовете на масата като Шарън.
- Как си Ръсти? - попита той.
- Добре Анди. Ти?
- Добре. - отвърна той неуверено. Къде е Шарън?
- Тук съм. - каза тя.
- А децата? - попита Анди.
- Децата пишат домашните си в стаята. Ела да поговорим в стаята. - отвърна тя строго. Анди кимна с глава и двамата започнаха дълъг разговор.
- Шарън, ако ще ме питаш...
- Не, Анди. Няма да те питам за това. - прекъсна го Шарън.
- За какво искаш да говорим? - попита Анди.
- Мислех, че не си като Джак. Мислех, че си съвсем различен. Помислих си, че ще бъдем щастливи заедно, когато бях бременна, аз не се отказах от децата дори и да знаех, че има риск за живота ми. Ожених се за теб за да бъдем заедно, защото те обичах много. А ти... Ти ни изостави, още когато децата не бяха навършили 1 година. Дай ми поне една причина за да повярвам в теб. Дай ми поне една причина да повярвам, че си невинен. - каза Шарън въпросно. Анди мълча дълго.
- Шарън... Това означава ли, че не ме обичаш все още? - попита Анди и застана пред нея.
- Това не е отговор на моя въпрос. - каза тя строго.
- Знам. Но думите са излишни Шарън... Очите винаги говорят истината. Те никога не лъжат. В очите ти виждам, че ти ме обичаш все още и по-силно отпреди. - добави Анди.
- Говориш глупости. - каза Шарън, тъкмо да си тръгне и Анди я хвана за ръката. Те се погледаха в мълчание. И двамата знаеха, че не могат един без друг.
- Шарън... Обичам те... - каза Анди и целуна Шарън. Тя в началото се дърпаше, но не можа да се сдържи и се отдаде на целувката.

Анди продължаваше да целува Шарън. Тя се осъзна и се отдръпна.
- Престани. - развика се тя.
- Защо? Шарън, когато се целувахме аз разбрах, че между нас все още има огромна любов. - каза Анди с усмивка.
- Ти си мислиш така. Ако още веднъж ме целунеш, не отговарям. - каза гневно Шарън и тръгна към дневната.
- Мамо, да извикам ли близнаците за вечеря? - попита Ръсти.
- Да, моля те. - отвърна тя. Беше напрегната от ситуацията в спалнята. Тя не очакваше Анди да я целуне. Въпреки всичко, и Шарън беше разбрала, че го обича и не може без него. След вечерята беше дошло време за лягане. Анди приспиваше близнаците. Шарън ги гледаше скришно от вратата. "Колко добър баща си Анди" - мислеше си тя.
- Децата са много инатливи. Измъчих се докато ги накарам да заспят. - каза Анди.
- Според теб на кого приличат? Същите са като теб. Инатливи и непослушни. - каза Шарън.
- Шарън... - спря за момент Анди.
- Да, какво има? - попита тя.
- Съжалявам за днешната целувка и...
- Няма за какво да съжаляваш Анди, беше инцидент. Ще се радвам, ако това повече не се повтори. Лека нощ. - добави Шарън и влезе в спалнята. Анди също влезе в своята.
- Казах, че не искам целувката да се повтори... Но всъщност искам повече от целувка Анди. - мислеше си Шарън.
- Как да заспя, след като не сме заедно Шарън... - говореше си Анди. На следващата сутрин ситуацията в участъка беше напрегната. Разглеждаше се медицински случай. Шарън и Анди трябваше да изследват заедно със доктор Джоусън тялото на жертвата. Тя бяха облякли специални сини дрехи и сложили маски поради миризмата. Докато изследваха, те постоянно си хвърляха студени и замислени погледи. След като се прибраха вкъщи, Ръсти им поиска нещо.
- Мамо, Анди... Може ли да заведа близнаците на кино тази вечер? Не се притеснявайте и Никол ще бъде с нас, ще се върнем до 10 часа. - каза Ръсти.
- Но, 10 часа е твърде късно за тях Ръсти. - каза Шарън.
- Шарън, щом Никол и Ръсти ще бъдат с тях, какъв е проблемът? - добави Анди.
- Добре, но бъдете внимателни. А вие двамата ми обещайте, че ще се пазите и ще бъдете плътно до кака Никол и Ръсти. - каза Шарън.
- Добре мамо. Чао тате. - казаха близнаците и тръгнаха със Ръсти. Всъщност той и Никол искаха Шарън и Анди да останат насаме, за да се сдобрят.
- Ще вечеряш ли? - попита Шарън.
- Ами ти? - добави той.
- Не съм гладна, нямам и апетит. - отвърна тя.
- Аз също не искам да вечерям. - каза Анди.
- Добре. - каза Шарън и седна на дивана. Тя пусна телевизора за да гледа романтичен филм. Анди се приближи до нея. Тя гледаше да го отблъсне.
- Не си се променила Шарън. Все още си красива и все още любовта ми към теб е същата. - каза Анди.
- Анди, мисля, че те бях предупредила за постъпките ти. - каза тя.
- Знам, но не мога да бъда далеч от теб Шарън. Помня деня в който още Еми и Антъни не бяха създадени. Бях дошъл в офиса ти и бяхме само ти и аз. Отдадохме се един на друг, без да мислим за последствията, защото се обичахме. И вчера се целунахме, защото отново го искахме и двамата, и отново се обичахме. - добави Анди.
- Да, прав си. Когато забременях от теб, наистина се обичахме и затова не помислихме, че може да забременея. Но сега, не. Ти сам, насила ме целуна. - каза Шарън.
- Да, но ти се отдаде на целувката, не ме отблъсна. Шарън, защо не можеш да признаеш, че ме обичаш така както аз теб. Не можеш да избягаш от истината, която сърцето ти крещи. Анди се приближи още повече до нея. Той започна да целува врата й, да се гуши в косата й, даваше страстни целувки на Шарън. Тя не можеше да направи нищо, защото знаеше, че и тя го желае.
- Обичам те Шарън. - каза Анди.
- Не мога без теб Анди, въпреки всичко, искам да бъда твоя, обичам те. - отвърна Шарън. Анди целувайки я отведе в спалнята. Той заключи вратата. Двамата се любиха през цялата нощ.

Рано сутринта Шарън се приготвяше за да отиде в участъка. Тя не знаеше дали е направила добре, като се е отдала на Анди отново. Когато Анди се събуди, тя в началото отново се държеше малко студено.
- Колко е часът? - попита Анди.
- 6 часа сутринта е. Време е да се приготвиш, имаме спешен случай в участъка. - каза Шарън строго.
- Но, мила, не е нужно да ми говориш толкова рязко. -добави Анди.
- Не мисля, че ти говоря рязко. И не знам дали беше правилно да се отдадем на чувствата си и да бъдем заедно отново. - отвърна Шарън сериозно.
- Шарън, знам, че не можеш да забравиш това, което ти причиних, но повярвай ми, каквото се случи снощи го искахме и двамата. - каза Анди. Шарън въздъхна. Тя знаеше, че той е прав и че тя не може да живее без него.
- Какво правихте когато ние бяхме на театър? - попита Ръсти.
- Нищо особено, аз гледах телевизия. - каза Шарън.
- Да, а аз оправях документи по един случай. - добави Анди.
- Интересно. - каза саркастично Ръсти. Мамо, снощи се обадиха Емили и Рики за да разберат как са нещата между вас и говориха с близнаците. Казах им, че всичко е наред.
- Да, добре си им казал. Всичко е наред. - каза Шарън.
- Деца, липсват ли ви кака Емили и Рики? - попита Анди.
- Да, много. - отговориха те.
- Сигурна съм, че и вие липсвате на тях, някой ден ще ги потърся да ни гостуват за няколко дни. - добави Шарън.
- Шарън, да тръгваме, става късно. - каза Анди.
- Да, прав си. Деца, дайте целувка на мама и тате. - каза Шарън. Децата целунаха родителите си след което те пристигнаха в участъка.
- Този случай ще го водите двамата. - каза Провенза на Шарън и Анди.
- Значи аз ще преследвам тази жена. - добави Анди.
- Да. - отвърна Провенза.
- Сигурен ли си, че ще успееш с този случай? - попита загрижено Шарън.
- Защо не Шарън? - учуди се Анди.
- Не знам, но мисля, че трябва да го направи друг. - каза тя.
- Не се притеснявай, ще се справя. - отвърна той и сложи ръката си върху рамото й. Ейми, Провенза и Хулио разбраха, че между тях нещата започват да се оправят.
След като Шарън се прибра вкъщи, започна да помага за домашните на децата. През това време, тя се притесняваше за Анди. Сякаш усещаше, че ще се случи нещо. След около половин час Провенза звънна на Шарън.
- Шарън... - спираше се той.
- Луи? Какво е станало? - попита разтревожено и с треперещ глас Шарън.
- Анди...
- Какво за него? Говори Провенза! - крещеше тя.
- Анди е бил застрелян от мъжа на издирваната жена. - каза Провенза.
- Не може да бъде! - Шарън седна рязко на стола. Къде е сега?
- В болницата, доколкото разбрах е... в кома... - каза Провенза през сълзи.
-Не! - разкрещя се още по-силно Шарън. Децата се изплашиха от виковете.
- Мамо, моля те, какво е станало? Защо викаш, изплаши Еми и Антъни. - каза Ръсти.
-Анди...
- Какво се е случило? - попита разтревожен той.
- Бил е застрелян по време на един случай. Той е... той е в болницата и... е в кома Ръсти... - отвърна тя плачейки.
- Мамо, успокой се. - утеши я Ръсти. След около 1 час, всички бяха в болницата в очакване. Близнаците бяха при Никол. Тя също се трвожеше за баща си с когото отношенията им не бяха много добри след раздялата им със Шарън. Шарън седеше мълчаливо без да продума. Изведнъж излезе лекарят от стаята.
- Как е баща ми? - попита Никол.
- Успокойте се. Г-н Флин все още е в кома за съжаление, но не се притеснявайте, всичко ще се оправи. Не мога да ви дам гаранция за това кога може да се събуди, но не губете надежда. - каза лекарят и влезе в своя кабинет.
- Мамо, виж, всичко ще бъде наред. - говореше Ръсти на Шарън, но тя сякаш беше на друго място. Тя се страхуваше, че повече няма да може да чуе гласа му, да чуе как й казва "обичам те" или - че може да го изгуби завинаги.

На другия ден Шарън не беше нито яла, нито спала. Никол седна при нея.
- Шарън, не можеш да се измъчваш по този начин, ако не се грижиш за себе си, как ще се грижиш за децата? - каза Никол и й подаде храна. Тя отдръпна ръката й без да каже нищо, после взе разрешение от лекаря за да види Анди. Докато обличаше специалните дрехи, на нея й прилоша. Тя изтича във тоалетната за да повърне. Това се случваше за втори път за тази сутрин. Тя се съмняваше, че може отново да е забременяла, но искаше първо да го потвърди. Тя веднага се консултира с доктор Нелсън.
- Шарън, съжалявам за това което се е случило. - каза тя. Отново ли се съмняваш, че си бременна?
- Да. - отвърна тя със страхлив поглед.
- Кога сте били заедно с Анди за да се съмняваш?
- Преди около 4 дни. - отвърна тя.
- Но, Шарън, защо не използвате предпазни мерки. Ако сега си бременна, няма да те оставя да родиш. Знаеш много добре, как премина всичко със близнаците. - добави строго Нелсън.
- Моля ви, първо ме прегледайте после ще говорим за това. - каза разстроена Шарън. След прегледа Нелсън въздъхна силно.
- Да, както предполагах. Шарън, бременна си. - каза тя. Ще го родиш ли? Шарън помисли за момент.
- Ще ти дам време за да помислиш, утре ще говорим пак. - добави Нелсън. Шарън си тръгна. Тя сложи специалните дрехи и влезе при Анди.
- Анди, знам, че ме чуваш. - каза тя. Анди, не знам дали е хубаво или лошо... но... аз съм бременна... чакам нашето дете, ще имаме още едно дете отново. - каза тя и сложи ръка върху корема си. Върни се Анди, моля те. Не мога да живея без теб, имам нужда от твоята подкрепа в този момент, не ме изоставяй. Върни се при децата си и при нероденото ни дете. Още не съм казала на никой за бременността. Анди, моля те, върни се. - добави тя и заплака. Когато излезе от стаята й се зави свят. Никол я хвана.
- Добре ли си Шарън? - попита тя.
- Да, просто е заради... - спря се тя.
- Заради какво? - учуди се Никол.
- Виж... Никол... Преди малко разбрах, че отново съм бременна и...
- Какво? От баща ми? - попита Никол шокирана.
- Да, детето разбира се, че е от Анди. - каза тя.
- Искаш да кажеш, че сте били отново заедно и си забременяла? - каза Никол.
- Да, бяхме заедно, в нощта, когато ти и Ръсти бяхте на театър с близнаците. - добави тя.
- Боже мой! Шарън... - възкликна Никол. Това е невероятно. Тя прегърна Шарън силно и след огромния шок я заля с поздравления.

Ръсти виждаше как Никол прегръща Шарън.
- Нещо ли се е случило мамо? - попита той.
- Шарън е бременна отново Ръсти. - каза Никол радостно.
- Какво? От Анди? - попита учудено той.
- Да, от баща ми. - каза Никол.
- Да не би да сте били... заедно? - учуди се още повече Ръсти.
- Да, всъщност Ръсти... Аз и Анди бяхме заедно отново, когато вие с Никол и близнаците бяхте на театър. И... Случи се, отдадохме се на чувствата си. - отвърна тя въпросно. Ръсти все още не можеше да повярва.
- Но... Това е чудесна новина мамо. Ще го родиш нали? - попита той.
- Разбира се Ръсти, никога не бих се отказала от това дете. - добави Шарън.
- Добре, но... Има много голям риск мамо... Не помниш ли колко беше трудна бременността ти със близнаците. - каза разтревожен Ръсти.
- Да миличък, знам. Но за нищо на света няма да се откажа от детето си. Ще го родя. Единственото нещо, което искам сега е Анди да излезе от кома, за да му съобщя тази радостна новина, че отново ще става баща. - каза Шарън и прегърна Ръсти и Никол. Вечерта тя се беше прибрала с близнаците вкъщи след училище. Тя искаше да им каже, че ще имат братче или сестриче.
- Деца, седнете да поговорим малко. - каза напрегнато Шарън.
- Какво има мамо? - попита Еми.
- Нещо радостно е скъпа. Вие двамата... Много скоро ще си имате още едно братче или сестриче с което ще си играете. - каза тя радостно и въздъхна. Децата се зарадваха много и целуваха майка си.
- Мамо, това е много хубаво. А тате знае ли? - попита Антъни.
- Не скъпи, не можах да кажа на баща ви, но ще го направя. Ще бъдем още по-голямо семесйство и ще бъдем щастливи. - каза Шарън през сълзи и прегърна близнаците. След като ги приспа, Шарън легна на дивана и сложи умислено ръка върху корема си.
- Никога не бих предполагала, че ще забременея отново от Анди. Но на всяка цена, ще те родя детето ми, ти ще бъдеш новата радост у дома. Нямам търпение да съобщя новината на баща ти. - говореше Шарън тихо на бебето в себе си. Изведнъж звънна телефонът. Беше Провенза.
- Шарън, ела бързо в болницата, Анди дойде на себе си. - каза радостно той.
- Боже мой! Идвам веднага Луи. - отвърна радостно Шарън. Когато беше в болницата тя веднага влезе в стаята. Анди й се усмихна а тя хвана ръката му.
- Много ме изплаши Анди, помислих си, че ще те изгубя завинаги. - каза тя.
- Тук съм мила, и винаги ще бъда до теб и децата. отговори Анди леко.
- Анди, не знам как да ти го кажа, но... имам една изненада за теб. - каза Шарън.
- Иненада? - Каква? - попита любопитно Анди.
- Анди... Ще ставаш баща отново. Бременна съм. - каза тя с радост. Анди остана залисан.
- Не мога да повярвам Шарън! - възкликна той. Ще ставам отново баща, не можеш да си представиш колко съм радостен... но за теб има огромен риск, помниш как беше с близнаците. - добави той.
- Знам... Но за нищо не бих се отказала от този живот, който расте вътре в мен, повярвай ми. Анди кимна с глава. Те се целунаха страстно.

Вече бяха изминали няколко месеца от възстановяването на здравето на Анди. Шарън беше в седмия месец от бременността си. Тя внимаваше много за своето здраве. Въпреки напредналата бременност тя беше в течение със случаите в участъка. Провенза всеки ден й даваше отчет. Тя си почиваше вкъщи, Ръсти помагаше на близнаците за техните домашни. Анди работише упорито и почти нямаше време за почивка. Вечерта се прибираше по-късно отколкото би трябвало, Шарън се притесняваше дали няма някакъв проблем в работата, за която той крие от нея.
- Защо не си легнала все още? - попита загрижено Анди.
- Чаках те да се прибереш. Защо идваш толкова късно? - попита Шарън.
- Довършвах един случай в участъка, съжалявам, че не ти се обадих, но просто не ми остана време да го направя. Липсата ти се усеща много. - отвърна Анди и погали косата на Шарън.
- Виждам. - усмихна се леко тя. Анди... Да не би да има някакъв проблем в участъка, който не ми казваш?
- Не мила, защо си помисли това? - каза Анди.
- Просто от около 1 седмица ти закъсняваш твърде много. И аз притеснявам. - добави Шарън.
- Шарън, повярвай ми. Няма никакъв проблем, просто през последните седмици случаите са твърде тежки и с Провенза не ни остава време за нищо друго освен работа. А сега искам да ми обещаеш, че повече няма да се притесняваш. Знаеш, че е много опасно за теб и бебето. Не искам да ви се случи нещо. - каза Анди и прегърна Шарън.
- Знам Анди, ще се пазя, обещавам ти. - отвърна тя. Анди й помогна да стане и двамата заедно отидоха в спалнята си. На сутринта Шарън влезе в стаята на близнаците за да ги събуди за училище.
- Хайде ставайте деца! Побързайте, ще закъснеете за училище. - викаше Шарън силно. Ръсти също чу виковете и се изплаши да не се е случило нещо лошо. Когато видя, че всичко е наред той отдъхна.
- Мамо, изплаши ме твърде много. - каза Ръсти.
- Съжалявам Ръсти. Но не мога да вдигна тези поспаланковци. Моля те вдигни ги, не мога да викам повече в това състояние. - каза Шарън.
- Еми, Антъни! Ставайте, хайде, време е за училище. - каза Ръсти и започна да ги гъделичка. Те веднага станаха от леглата си.
- Хей, ти имаш много силен коз в ръцете си. Единствено ти можеш да ги накараш да станат толкова бързо. Ние със Шарън сме се мъчили толкова много, но ти... Браво Ръсти. - каза Анди.
- Благодаря ти. Хайде деца, да се приготвим и да вървим.
- Еми, Антъни. Обещайте ми, че ще слушате много в училище. - добави Шарън.
- Обещаваме мамо, чао тате. - отвърнаха те и ги целунаха.
- Времето минава твърде бързо, нали? - каза Анди.
- Да, прав си. Помня деня в който Еми и Антъни се родиха, а сега отиват на училище. Доколкото до Ръсти, Емили и Рики... Те са съвсем големи. - отговори тя.
- Да. Но аз нямам търпение да се роди и второто ни дете. - каза Анди и сложи ръка върху корема на Шарън.
- Аз също. - каза тя и сложи своята ръка върху неговата. След като Анди вече беше в участъка, Провенза се доближи до Анди за да го разпитва за здравето на Шарън.
- Как е Шарън? - попита Провенза.
- Добре е, всичко е нормално. - отвърна Анди.
- Радвам се, надявам се да прегърнете детето си живо и здраво. - добави Провенза.
- Дано Луи. - каза той. Вечерта, когато и Анди беше вкъщи, Шарън се спъна изведнъж, и преди да падне той я хвана здраво.
- Шарън, внимавай. - каза строго Анди.
- Не знам как се случи, просто изведнъж се спънах. - отвърна Шарън.
- Бъди по-внимателна моля те, не искам да ви се случи нищо лошо, на теб и на бебето. - добави Анди.
- Не се притеснявай Анди, и аз съм добре и детето. Всичко е наред. Обещавам, ще се пазя повече, поне докато родя. - каза Шарън саркастично и прегърна Анди.

На следващата сутрин Анди се проготвяше за работа. Ръсти беше завел децата на училище. Шарън се чувстваше отпаднала и без сили.
- Добро утро скъпа. - каза Анди и целуна Шарън по челото.
- Добро утро. - каза тя леко.
- Как се чувстваш? - попита Анди, сякаш знаеше.
- Малко отпаднала и безсилна, но съм добре, не се притеснявай. - отвърна Шарън.
- Но Шарън, как да не се притеснявам. Ти носиш два живота в себе си, моля те пази се много. - добави Анди. Тя стисна ръката му.
- Ще се преоблека и ще дойда на закуска. - каза Шарън. Когато стана, тя изведнъж припадна. Анди я взе на ръце и я сложи на леглото отново.
- Шарън, отвори очи, какво ти стана, Шарън? - викаше Анди със страх в очите. Шарън отвори очи.
- Шарън, добре ли си, какво стана? - попита Анди.
- Нищо ми няма добре съм. - отвърна тя.
- Но ти припадна, ако не те бях хванал... - каза Анди.
- Анди, моля те. Сигурна съм, че е от бременността. На моята възраст все пак не е лесно да станеш майка. - добави тя.
- Не Шарън, този път няма да те слушам, отиваме в болницата. - каза Анди и й помогна да се придвижи до колата. В болницата бяха сложили система и бяха взели кръвни проби. След свършването на системата в кабинета Шарън и Анди очакваха лекарят да донесе резултатите от изследването. Анди беше много притеснен за състоянието й.
- Надявам се всичко да бъде наред. - каза Анди притеснен.
- Ще видиш, всичко ще бъде наред, не се притеснявай. - добави Шарън и двамата се хванаха силно за ръка. След около 15 минути доктор Санчес донесе резултатите.
- Извинете ме, че се забавих, но просто изследването продължи по-дълго. - каза Санчес.
- Някакъв проблем ли има докторе? Защо Шарън припадна? - попита загрижен Анди.
- Не, не виждам нищо лошо. Просто кръвната захар на г-жа Шарън е паднала ниско, кръвното й налягане също, предполагам, че това е причината. Но за да се уверим, ще трябва да й направим още някои изследвания, за които трябва да дойдете утре сутрин в 9 часа, ще ви чакам. И още нещо: Г-жо Шарън, в напреднала бременност сте и трябва да се пазите много, до раждането остава малко време. - каза Санчес.
- Знам докторе, обещавам ви, че ще се пазя много. - каза Шарън.
- Благодарим ви много докторе, до утре. - добави Анди и двамата със Шарън се прибраха вкъщи. Те бяха разказали всичко на Ръсти, той също беше притеснен.
- Но мамо, как стана? През всичките тези месеци бременността ти вървеше добре. - каза той.
- Не знам Ръсти, изведнъж ми е паднало кръвното и загубих контрол. Добре, че Анди беше до мен, иначе... - отвърна Шарън.
- Утре ще направим още няколко теста за да се уверим, че няма нищо лошо. - добави Анди.
- Надявам се всичко утре да бъде наред. - каза Ръсти.
- Аз също. Къде са Еми и Антъни? - попита Шарън.
- В стаята си, имат домашни. - отговори Ръсти.
- Ще отида да ги видя. - каза Шарън.
- Да ти помогна ли? - попита Анди.
- Не, ще се справя. - отвърна тя.
- Деца, свършихте ли със домашните? - попита Шарън децата.
- Да мамо. - отговориха те.
- Много добре. А сега, кой ще прегърне мама? - каза Шарън. Еми и Антъни прегърнаха силно майка си. Тя сякаш предчувстваше, че ще се случи нещо лошо. Анди ги гледаше през вратата.
- Хайде, време е за сън. Искате ли приказка? - попита Анди влизайки.
- Да тате. - отвърнаха те. Шарън и Анди ги настаниха в леглата им и след като заспаха, на Шарън й прилоша отново.
- Шарън, добре ли си? - попита Анди разтревожен.
- Добре съм, моля те заведи ме в спалнята. - отвърна без сили тя. На сутринта, когато вече бяха направени и другите тестове, доктор Санчес беше по-бърз със резултатите. Той влезе със тъжен поглед в кабинета, където го очакваха Шарън и Анди.
- Какво става д-р Санчес, какво ми има? - попита Шарън и стисна ръката на Анди.
- Вижте г-жо Шарън... Нямам много добри новини за вас. - отвърна студено той.
- Какво има докторе? - попита веднага Анди със страх в очите.
- Докато разглеждах резултатите видях, че някои от мозъчните клетки на г-жа Шарън са се разпаднали и... и се е образувал...мозъчен тумор около 3 см... - каза Санчес. Шарън изведнъж пусна ръката на Анди и сълзи изтекоха от очите й. Анди не можеше да повярва на това.
- Но, как е възможно? - попита Анди, сякаш всеки момент щеше да заплаче.
- Вижте... Знам, че е много трудно за вас, но това е истината. Ние ще направим всичко възможно за да спасим живота на г-жа Шарън, уверявам ви, ще се постараем. - каа Санчес.
- А... какво ще стане сега? - попита Шарън със сълзи.
- Ще вземем проби от вас и ще потърсим донор на костен мозък, а дотогава ще бъдете на химеотерашия. - отвърна Санчес.
- Колко бързо може да се намери такъв донор? - пшопита Анди.
- Не мога да уточня, но понякога минават само седмици, месеци, но може да отнеме и по-дълго време и пациентите... - спряя лекарят.
- А косата ми? Ще се наложи ли да слагам перука заради терапията? - попита със страх Шарън.
- Да, не бих ви излъгал, от терапията косата ви за съжаление ще окапе, но не се притеснявайте, веднага след операцията ще се възстанови бързо. - отвърна лекарят.
- Но аз съм бременна. - каза Шарън.
- Всъщност... Налага се да вземем детето преждевременно... То ще бъде седем месечно, но ще бъде под наблюдение около два месеца. - каза тъжно Санчес. Шарън и Анди бяха останали в шок.

Шарън и Анди не искаха да изгубят бебето.
- Докторе, не може ли да почакаме докато бебето се роди, остават само два месеца. - каза Шарън.
- Съжалявам Шарън, но ще има огромен риск за теб и за бебето, не можем да чакаме, трябва да вземем бебето, то ще живее, защо не искаш да го вземем.
- Защото искам да го родя нормално, като всички други жени! - развика се Шарън.
- Шарън, успокой се. - каза Анди и я прегърна.
- Ще ти дам време да размислиш, утре елате пак да поговорим. - каза доктор Санчес. Шарън и Анди се прибраха вкъщи. Те не бяха казали нищо на Ръсти, Емили, Никол и Рики.
- Как ще им кажем Анди? - попита Шарън.
- Ще трябва да го направим, това не може да се скрие. - каза Анди.
- Не искам да си и помислям как ще реагират Ръсти, Емили, Никол и Рики. А за близнаците... Много ме е страх, не искам да вземат бебето. - каза Шарън.
- Знам мила, но то ще бъде в безопасност, ще бъде настанено в кувьоз, успокой се. - каза Анди и стисна ръката й.
- Не Анди, дори и да умра заради тази болест, ще родя детето естествено, не по този начин. - каза Шарън и легна на леглото. През нощта тя не можеше да мигне от мисли. Изведнъж получи болки около коремната област. Тя усещаше, че раждането започва преждевременно. Тя започна да вика от болка.
- Шарън, какво става? - попита Анди.
- Мисля, че бебето се ражда преждевременно. - отвърна тя и започна да крещи по - силно. Ръсти дотича в спалнята.
- Какво става? - попита той.
- Обади се на Никол, отиваме в болницата, Шарън ражда преждвременно.- каза Анди. Всички бяха в болницата. Отново д-р Нелсън щеше да осъществи раждането.
Не се притеснявайте, Шарън и бебето ще бъдат добре. Това не е първо раждане в седмия месец. - успокои ги Нелсън. Никол също беше пристигнала.
- Татко, ще видиш, след малко ще чуем как бебето плаче, и ти за пореден път ще станеш баща. - каза радостно Никол. Анди беше замислен, защото болестта на Шарън беше твърде сложна и тя трябваше да се пази докато намерят подходящ донор на костен мозък, но той вече не можеше да крие всичко това, той беше решен да го съобщи след като се приберат вкъщи. След около половин час Нелсън излезе от операционната.
- Честито г-н Флин. Имате прекрасна дъщеря. - каза тя радостно.
- Дъщеря! - възкликна Никол. Поздравления тате!
- Поздравления Анди, много съм щастлив, че имаме сестричка, ще отида да съобщя добрата новина на Еми и Антъни. - каза Ръсти. Анди беше щастлив от факта, че всичко е преминало нормално.
- А как е Шарън? - попита той.
- Много добре, можете да я видите. - каза Нелсън и влезе в своя кабинет.
- Татко, първо влез ти, аз после ще дойда, искам да кажа добрата новина на Емили и Рики. - каза Никол.
- Добре. - отвърна Анди и влезе в стаята при Шарън. Тя лежеше отпаднала.
- Как се чувстваш? - попита Анди загрижено а в очите му изпълнен страх.
- Добре, малко безсилна, но е нормално. Аз съм болна Анди, много болна. - каза леко Шарън.
- Ще се оправиш Шарън, ще видиш, всичко ще се оправи. - успокояваше я Анди.
- Не Анди, нищо няма да се оправи. Само се залъгваме. Как е бебето? - попита Шарън.
- МНого добре. Нелсън каза, че няма нужда бебето да бъде в кувьоз дълго време, само около 2 седмици под наблюдение. - отвърна Анди.
- Видя ли какво ни сполетя? Радвахме се, че ще отгледаме децата си и ще им се радваме дълги години а сега... - прекъсна Шарън.
- Шарън, обещавам ти, ще направя всичко възможно за да оздравееш напълно, обещавам. - каза Анди, стисна ръката й и я целуна по челото.

След около 2 седмици всички бяха у дома. Шарън се грижеше много внимателно за бебето и за близнаците. Тя го правеше така, все едно че го прави за последно. Анди вече беше решен да съобщи неприятната новина.
- Мамо, как ще се казва сестра ни? - попитаха Еми и Антъни.
- Не знам деца, още не сме й сложили име. Анди, какво име да сложим на дъщеря си? Какво мислиш? - попита Шарън.
- Не знам мила, аз бих искал ти да решиш. - отвърна Анди.
- Според мен е добре двамата заедно да сложите името на малката принцеса, тъй като вие сте родителите. - добави Ръсти.
- Добре, тогава аз мисля, че най-подходящото име за дъщеря ни е... Кейтлин. Кейтлин Флин. - каза Шарън с усмивка.
- Прекрасно име. - въздъхна Анди.
- Чудесно име мамо. - добави Ръсти.
- Кейтлин, много красиво име. - каза Еми и Антъни. Шарън се зарадва за този силен контакт между близнаците и новото им сестриче. Изведнъж се звънна на вратата.
- Чакаме ли някого? - попита Шарън.
- Всъщност да. Извинявай, че не те предупредих, но Шарън. Аз повиках всички. Емили, Рики, Никол, както и Провенза, Андреа, Хулио и Ейми. Ръсти също е тук и аз мисля, че е време да им кажем цялата истина. - отговори Анди и отиде да отвори вратата. Всички бяха дошли заедно и се чудеха защо са ги извикали толкова спешно. Емили и Рики, когато видяха малката си сестра и близнаците възкликнаха от радост.
- Мамо, много е красива нашата малка Кейтлин. - каза Емили.
- Да, прилича на теб мамо. - добави Рики с радост.
- Радвам се да чуя това от вас. - добави с лека усмивка Шарън.
- Шарън вземи близнаците и Кейтлин и се качете горе, не искам те да чуват това. - каза Анди с тъжен поглед. Когато Шарън се качи горе, Анди не знаеше откъде да започне.
- Какво става Анди? Защо ни извика толкова спешно всички тук? И защо накара Шарън да се качи горе? - попита Провенза.
- Трябва да ви съобщя една много неприятна новина за Шарън, и не знам откъде да започна. - каза Анди и седна на стола.
- Започни от някъде но моля те кажи ни. - каза Провенза.
- Какво й е на мама? - попитаха Емили и Рики.
- Анди, кажи, какъв е проблемът? - попита и Ръсти.
- Шарън... Тя... е много болна. - каза Анди.
- Болна? От какво? - попита Провенза.
- От лоша болест. Болест... на кръвта... - добави Анди. Всички бяха в шок.
- И какво ще стане сега татко? - попита Никол.
- Трябва всички от семейството да дадем кръв, особено Емили и Рики. Лекарят каза, че може да намерим съвместим донор и от семейството. А ако не се намери... - прекъсна Анди и заплака.
- Ще се намери, Шарън е силна жена, тя е нашият капитан. Тя ще се оправи, ще видиш. - успокояваше го Провернза. На другата сутрин всички бяха дали кръв. Анди разговаряше с лекаря за състоянието на Шарън.
- Кога ще излезнат резултатите? - попита той.
- След 3 седмици г-н Флин. Дотогова моля, пазете г-жа Шарън от преумора и напрежение. Предстои ви много тежък и дълъг период, вдъхвайте й надежда, тя има нужда. - отвърна д-р Санчес.
- И сега какво ще стане? - попита Анди.
- Ще трябва да подложим г-жа Шарън на химеотерапия, не можем да стоим и да чакаме, докато се намери подходящ донор, тя ще бъде на химеотерапия. - добави той. След като Шарън и Анди се прибраха, тя си играеше с децата. Анди ги гледаше с възхищение. След като приспаха децата, те седнаха за да поговорят.
- Мислиш ли, че ще има подходящ донор? - попита Шарън.
- Виж мила, Емили и Рики са твои деца, твоя кръв са. Сигурен съм, че поне един от тях ще бъде съвместим. - каза Анди и прегърна Шарън.
- Знаеш ли Анди... Ще ти призная нещо. Тази сутрин когато отивахме за болницата си помислих за всичко, което съм постигнала в живота си. Казах си: Шарън, ти се ожени за мъжа на живота си, роди три прекрасни деца въпреки всички трудности. Успя в полицейската си кариера, вече можеш спокойно да се разделиш от този свят.
- Какво говориш Шарън? - попита Анди учуден.
- Не се притеснявай. Това си го казах преди да сме стигнали в болницата. Сега имам надежда. Сега си казвам, че ще живея заради любимите си хора. Когато любимите ти хора са до теб, можеш да преодоляваш всички трудности. - добави Шарън.
- Права си, не губи надежда, защото тя винаги умира последна. Ти ще се оправиш и отново ще бъдем много щастливи. Ти, аз и децата. - каза Анди и прегърна силно Шарън.

Шарън вече получаваше първите симптоми на болестта. Тя всеки ден попълваше личен дневник, затова как протича болестта, какви симптоми изпитва и какво точно й се случва.
- 8 май...вторник сутрин...гадене,главоболие... 9 май...сряда...отидохме на лекар...нужно е присаждане на костен мозък...само да се намери донор...имам кръвотечение от носа...10 май...11 май...Емили и Рики дадоха кръв...после всички заедно отидохме на ресторант...Анди, децата ми, семейството ми са до мен...Чакаме за трансплантация на костен мозък...чувствам се добре...ще се оправя... - пишеше Шарън в дневника си, докато не я прекъсна Анди.
- Шарън? - каза той.
- Да. - отвърна тя.
- Никол е проготвила специален десерт за теб, ела да си хапнеш. - добави Анди.
- Наистина ли? Скъпата ми Никол... Добре, идвам. - каза Шарън. Анди й помогна да стане до кухнята.
- Моите сладкиши са много прочути. - хвалеше се Никол.
- Стига си се хвалила, мама ще се пръсне от ядене. - каза Емили саркастично.
- Нека, пътят на здравето идва от здравословното хранене. - каза Никол.
- Никол, наистина си голям специалист, много те бива по направа на сладкиши. - каза Шарън и се усмихна леко.
- Наистина обожавам ти сладкишите. - добави Ръсти.
- Прав си, наистина Никол, перфектна си. - каза Рики.
- Добре ли си? - попита Анди.
- Да, добре съм, но съм малко изморена, ще ми помогнеш ли да отида до стаята? - каза Шарън.
- Разбира се, хайде, леко. - отвърна Анди и двамата отидоха в спалнята.
- Еми и Антъни температура ли имат? - попита загрижено Никол.
- Да, и носът им тече леко, но ще се оправят, щом кака Емили е тук. - каза Емили.
- Ами батко Рики и Ръсти? - каза Рики.
- Да, ние също сме тук. - добави Ръсти.
- Мама е болна... - каза Антъни.
- Не миличък, мама не е болна, просто е изморена затова отиде да си почине. - каза Емили.
- Мама болна ли е? - добави Еми.
- Не мили мои, мама просто е настинала като вас и когато се наспи, ще й мине. Хайде да лягаме. - успокоиха ги Рики и Ръсти. Анди беше влезнал в банята да се измие. През това време Провенза звънна на Шарън.
- Ало, Луи. - каза тя.
- Как си Шарън? - попита той.
- Добре съм, доколкото може да се каже. - отвърна тя.
- Извинявай, че те притеснявам но, не можах да се свържа със Анди и затова те потърсих, имаме важен случай в участъка и ни трябва помощ. - добави Провенза.
- Разбирам. Анди в момента е в банята. Ще му кажа да ти звънне после. - каза Шарън.
- Добре, благодаря ти. И... Шарън, бъди силна в този период, химеотерапията ще накара косата ти да окапе, но не се притеснявай, всичко ще си дойде на място след трансплантацията. - каза Провенза. Шарън беше в шок. Анди не й беше казал нищо за процеса.
- Химеотерапия? - запита тя учудено.
- Да, не знаеш ли? - попита Провенза.
- Не, никой нищо не ми е казал. - отвърна тя.
- Днес Анди ми го каза, съжалявам, не знаех, че не знаеш. - добави Провенза. Анди излезна от банята.
- С кого говориш? - попита той.
- Провенза, благодаря за информацията, ще се чуем по-късно. - каза Шарън и затвори телефона.
- Шарън, случило ли се е нещо? Защо ме гледаш така? - попита Анди загрижено.
- Защо не ми каза нищо за химеотерапията? Защо научавам всичко от Провенза? Защо? - разкрещя се Шарън.
- Просто не исках да те натъжавам. - отвърна тъжно Анди.
- Отказвам... - каза през сълзи Шарън.
- Как така отказваш? - попита разсърден Анди.
- Отказвам Анди... Няма да тровя тялото си с химеотерапия... - каза Шарън плачейки.
- Говориш глупости. - развика се Анди.
- Анди... Имам малки деца... Близнаците са все още в първи клас, Кейтлин се роди едва преди две седмици... Децата ми са малки, имат нужда от мен... - развика се тя плачейки още по-силно.
- Шарън, няма друг изход. Ако откажеш...
- Ако откажа какво? - прекъсна го тя. Какво ще стане? Довърши, хайде! Ще умра нали Анди? Ще умра нали? - повтаряше тя.
- Шарън... Шарън... Успкой се мила... - казваше Анди.
Никол, Емили, Рики и Ръсти обсъждахе помежду си състоянието на Шарън.
- Какво ще стане сега с мама? - каза Емили.
- Надявам се, когато вземемем резултатите, поне един от нас да бъде съвместим. - каза Рики.
- Много съжалявам, Шарън има три малки деца, какво ще стане с тях? Как ще прикриваме болестта на майка им, особено от близнаците които разбират всичко. - добави Никол.
- Права си. - подкрепи я Емили. Ще дочакаме да дойде денят в който ще разберем крайния резултат на тестовете. На другата сутрин Анди беше убедил Шарън за химеотерапията, тя се бе настанила за започването на процеса.
- Първите дни може да има оплаквания. Гадене, отпадналост. Това са често срещани странични ефекти при химеотерапия, които постепенно ще преминат. - каза д-р Санчес.
- С какво можем да помогнем? - попита Анди.
- Имунната система е слаба, затова я пазете от болести. Внимавйте децата ви да не внесат от вън микроби. - добави Санчес.
- Малко са настинали. - каза Анди.
- Да не контактуват с майка си. - добави той.
- Как така? Как може да не контактуват? - каза гневно Шарън.
- Г-жо Шарън, трябва да се пазите. - каза Санчес.
- Да, но...
- Шарън... Ще направим каквото трябва. Сега ти си важна. - каза Анди.
- Готова ли сте? - попита лекарят.
- Да... Готова съм. - каза колебливо Шарън.
- Добре. Г-н Флин, излезте моля. - помоли Санчес.
- Добре. Ако има нещо, чакам те навън. - каза Анди и стисна ръката на Шарън.

Лекарят и Анди говориха навън.
- Г-н Анди, днес дойде вест от банката за костен мозък.
- Да. - каза Анди в очакване.
- За жалост, няма съвместим донор. - отвърна тъжно Санчес.
- Не разбирам. В цял Лос Анджелис няма ли поне един човек с подходяща кръв? - разгневи се Анди.
- В банката няма. Доброволните дарители са малко. Хората дори не знаят, че такава банка съществува. - каза д-р Санчес.
- Какво ще правим? - попита загрижено Анди.
- Ще чакаме пробите от роднините. Има и международни банки. - отвърна Санчес.
- Вече проучвам в цяла Америка. - каза Анди.
- По-добре е да потърсим във съседните страни. Опитайте. - каза той.
- Добре, а как се кандидатства? - попита Анди.
- Можете да го направите чрез интернет. По този начин ще ускорите намирането на донор. - обясни Санчес. След дългия разговор, Анди беше в участъка при Провенза, за да обсъди състоянието на Шарън.
- Как е тя? - попита Провенза.
- Отпаднала е. Оставих я вкъщи. - отвърна Анди.
- Дъхът й как е? - попита Ейми.
- Държи се горе долу. - каза Анди.
- Какво каза докторът? - добави Провенза.
- Лоши новини. В банката за костен мозък в Лос Анджелис няма нищо. - отговори той.
- Как няма нищо? - попита ядосан Провенза.
- Няма подходящ донор. - отвърна Анди тъжно.
- А от роднините? - попита Ейми.
- Не е ясно, още няма резултат. - каза Анди.Но ако и те не са подходящи...
- Стига, не говори така. - прекъсна го Провенза.
- Според лекаря има шанс във съседните страни. - добави Анди.
- Много добре, тогава нека лекарят да провери.- каза Ейми.
- Не, бирокрацията е трудна. Много по-добре е да отида лично. - каза Анди.
- Не Анди, Шарън има нужда от теб. Ние ще отидем, нали Ейми? - каза Провенза.
- Да, разбира се. Анди, остани при Шарън и при децата. - добави тя. Вечерта всички у дома гледаха да нахранят Шарън.
- Мамо, нищо не си докоснала от чинията си. - каза Емили. Моля те, хапни малко.
- Не искам Емили, остави ме. - отвърна Шарън без сили.
- Чуй ме, за да пребориш болестта, трябва да наваксаш с ядене. - каза Никол.
- Никол, гади ми се, остави ме. - каза тя.
- Никол, остави я. Да не я насилваме още от първия ден. - каза Анди.
- Не татко, не може да гладува. - отговори Никол.
- По-късно ще похапне Никол. - каза Ръсти.
- Антъни... - възкликна Шарън.
- Какво става Рики? - попита Анди.
- Ами, Антъни не иска да заспи. Аз приспах трудно и Еми но той... - каза Рики.
- Антъни... Детето ми... Ти още ли не си легнал... - погали го Шарън. Искаш ли да егна до теб и да ти прочета приказка?
- Мамо, болничка ли си?- попита той.
- Не миличък, разбира се, че не съм. - отвърна Шарън. Тя гушна сина си.
- Антъни, стой малко по-далеч от мама. - взе го на ръце Анди.
- Анди, какво правиш? - каза Шарън.
- Шарън, не чу ли лекаря? Антъни е болен. - каза Анди.
- Искам при мама. - плачеше Антъни. Шарън започна да плаче.
- Хайде заедно да се гушнем, кажи лека нощ на мама. - каза Анди.
- Лека нощ мамо. - каза плачейки Антъни.
- Лека нощ слънчице, татко ще ти почете. - отвърна Шарън и заплака.
- За здравето ти е мамо. Ще видиш, като се вдигнеш на крак пак ще залепне до теб като пиявица. - каза Емили.
През нощта Шарън седеше в спалнята и отново попълваше дневника си.
- Чувствам се по-изтощена от всякога... Най-трудното е да стоя далеч от децата... Не ми дават да ги прибижавам... Еми и Антъни вече научиха, че съм болна... Всичко ми се струва като един кошмар... Не искам да изгубя семейството си... Обичам ги много... Страх ме е... - написа Шарън в дневника и заспа дълбок сън... На сутринта Анди се приготвяше да отиде в участъка. Той целуна Шарън и я целуна.
- Добро утро. - каза той.
- Добро утро. - отвърна тя.
- Как си? - попита той.
- По-добре съм, страничните действия преминаха. отвърна тя.
- Добре, радвам се. Довечера се приготви. Ще излезем заедно на вечеря, ще се поразходим. Ако се измориш ще се приберем веднага. Съгласна ли си? - попита той.
- Да, добре, съгласна съм отвърна тя. Двамата се целунаха.

Вечерта, когато Анди се прибра, двамата заедно със Шарън бяха излезнали на вечря. Той искаше Шарън да се отдалечи поне замалко от проблемите си.
- Поминиш ли първият ни ден в участъка? - попита Анди.
- Как ще я забравя? Денят на великата кавга. - отвърна Шарън.
- Тогава ти беше сприхавата непозната капитанка, а после стана моята любима Шарън. Моята съпруга Шарън... Майката на децата ми. И все повече и повече се влюбвам в теб Шарън. - каза Анди.
- Сега съм болната Шарън... - каза тя.
- Не, ти си моята Шарън. И аз съм лудо влюбен в теб. - каза Анди. Шарън се засмя.
- Един танц? - попита Анди.
- Ще танцуваме? Сериозно ли? - каза Шарън.
- Да, ако имаш сили. - добави Анди.
- Имам сили, но не знам... Добре... - каза Шарън и се усмихна леко. Двамата започнаха да танцуват ромнтично.
- Добре ли си? - попита Анди.
- Да, добре съм. - отвърна тя леко.
- Да седнем? - попита отново Анди.
- Не, не сме танцували отдавна, а толкова много го обичам. Изведнъж докато изричаше тези думи, тя припадна в ръцете на Анди. Той веднага я накара да седне на стола.
- Шарън, Шарън чуваш ли ме? - викаше той със страх.
- Да, добре съм. Анди, моля те заведи ме у дома. - каза Шарън без сили.
- Добре, веднага се прибираме. - отвърна Анди и я взе на ръце. Двамата вече бяха вкъщи.
- Снощи не трябваше да те извеждам. - каза Анди.
- Хубаво беше Анди, само малко се замаях. - каза Шарън.
- Взимаш много силни лекарства, заради това е. - добави Никол.
- Да. - каза Емили.
- Мамо. Антъни и Еми имат да ти дават нещо. - каза с усмивка Ръсти.
- Какво става мили мои? - попита Шарън.
- Хайде деца, дайте на мама цветето. - каза Ръсти.
- Мамо, това е за теб. - казаха близнаците. Шарън заплака от радост.
- Това за мен ли е? Милите ми дечица. - възкликна Шарън.
- Все пак са взели гените на баща ми. Правят много хубави изненади. Хората не говорят напразно, че крушата не пада по-далече от дървото. - каза с усмивка Никол.
- Права си. - добавиха Емили и Рики.
- Ние ще отидем в парка да се поразходим. Деца, хайде кажете чао на мама и тате. - каза Ръсти. Анди целуна децата.
- Забавлявайте се деца. - каза той.
- Мамо, ела и ти. - казаха Еми и Антъни.
- Само да се оправя и обещавам, че ще излизаме заедно. - отвърна Шарън със сълзи в очите.
- Когато мама се оправи ще излезе със вас, тя също е настинала като вас, но ще се оправи. - добави Анди.
- А Кейтлин спи ли? - попита Шарън.
- Да мамо, не се притеснявай. - отвърна Ръсти.
- Ръсти, да не тичат много, ще се изпотят и ще настинат по-лошо. - каза Шарън.
- Добре мамо, хайде деца. - каза Ръсти и излезнаха. През нощта, когато всички спяха Шарън стана от леглото, целуна леко Анди и влезе в стаята на децата си. Тя ги гледа дълго с тъжно лице. Шарън отново взе дневника си в ръце и започна да попълва.
- Като се почувствам зле, Анди винаги ми казва: Мисли си, че сънуваш, затвори очи и като ги отвориш, всичко ще бъде както е било преди. Скоро ще има резултати от пробите на дъщеря ми Емили и синът ми Рики. Всеки ден, расте и надеждата ми. И страхът... Ужасявам се, че може да се разделя с любимите си хора... После си припомням думите на Анди, виждам детските ръчички протегнати към мен, и си повтарям: това е просто лош сън, който скоро ще свърши. Любовта на Анди и на семейството ми, ще ми дадат нов живот. Минаха три седмици, откакто всички дадоха кръв... Всяка сутрин отварям очи с една и съща надежда...Анди се грижи за мен като за дете... Но държи далеч от мен собствените ми деца... Синът ми Антъни и дъщеря ми Еми, разбират всичко като големи хора... А дъщеря ми Кейтлин, дори няма да си спомня тези дни... Остава много малко... И страшният кошмар ще свърши... - изписа в дневника си Шарън. На сутринта тя спеше дълбоко. Анди седна до нея и я целуна леко.
- Добро утро. - каза той.
- Добро утро. - отвърна тя.
- Как си? - попита Анди.
- Не се притяснявай, добре съм. - отвърна Шарън.
- И ще отскоча до участъка и се връщам. - каза Анди.
- Ако искаш остани, добре съм. Искам да има доверен човек в участъка, а ти си единственият с по-голям опит. - каза леко Шарън.
- Най-мого искам да се гушна до теб. - отговори с усмивка той. Няма да се бавя.
- Добре. - каза Шарън. След като Анди си отиде, тя стана от леглото, погледна се в огледалото и видя, че косата й капе. Тя започна да вика и да плаче силно.
- Това е гласът на мама! - разтревожи се Емили.
- Да, хайде да отидем да видим какво става. - каза Никол. Когато влезнаха вътре, видяха как Шарън е взела ножица и си реже косата.
- Мамо! Какво правиш! - извика Емили.
- Емили, остави ме. - разкрещя се тя.
- Спри Шарън, моля те. - викаше Никол.
- Какво правиш мамо? Защо режеш хубавата си коса? - попита Емили.
- Хубава ли? Това ли е хубава коса? Ето виж, виж колко хубава коса. - казваше Шарън и показваше как косата й опада.
- Ти затова ли плачеш мамо? Слушай. Корените са твои. Те ще израстат отново, не трябва да се притесняваш затова, хайде остави ножицата. - каза Емили.
- Да, хайде Шарън, моля те. - добави Никол.
- Добре, няма да го правя. Добре... - каза Шарън и седна върху леглото плачейки.

Анди седеше замислен в офиса на Шарън. Изведнъж дойдоха Провенза и Ейми.
- Какво става Анди? Защо си толкова замислен? - попита Провенза.
- Как да не бъда замислен Луи? Днес дойде отговор и от банките във съседните страни. Няма подходящ донор за Шарън. - каза той тъжно.
- Как така няма? - попита Ейми.
- Няма! - разкрещя се Анди. Нито в Америка, нито в съседните страни. И ако не бъде съвместимо и със семейството, тогава...
- Стига! Недей да говориш така. - прекъсна го гневно Провенза. Капитанът ще се оправи и отново ще бъде силна.
- Искам да бъда силен заради Шарън. Искам да се държа, но вече не мога, и не знам какво ще стане с нашия живот. Жена ми гасне пред очите ми, а аз съм със вързани ръце. - викаше Анди и плачеше силно.
- Не губи надежда Анди, всичко ще бъде наред. Само трябва малко търпение и да чакаме. - каза Провенза.
- Докога ще чакаме Луи? Всеки ден става все по-лошо и поасно за Шарън, не искам да я изгубя. - отвърна Анди. След около 15 минути той звънна на Никол и Емили за да разпита за Шарън.
- Ало, Никол. Как е тя? - попита Анди.
- Не е много добре татко. - каза Никол.
- Защо? Какво стана? - попита Анди.
- Преди малко взела ножицата и... реже косата си... С Емили я спряхме много трудно... - отвърна Никол отчаяно.
- Не може да бъде... Дойдоха и справките от банките в съседните страни. - каза Анди тъжно.
- И? - каза Никол.
- Няма резултат. Няма подходящ донор за Шарън. Сърцето ми се къса като я гледам така и не мога да направя нищо. - отговори Анди.
- Но как татко? Как няма в цяла Америка и дори в съседните страни? Как е възможно? - попита Никол разочарована.
- Не знам мила, не знам. Шарън в стаята ли е? - каза Анди.
- Да. - отвърна Никол.
- Дай ми да я чуя. - каза Анди.
- Добре, но моля те не й казвай, че все още не се е намерил донор, не искам да се натъжава още повече. - каза Никол и влезе в стаята на Шарън. Тя взе телефона без желание да говори.
- Ало? - каза Шарън.
- Шарън? Добре ли си скъпа? - попита Анди.
- Не знам Анди... Не съм особено добре. - отвърна Шарън.
- Какво има? - попита Анди.
- Косата ми пада. Не отделни косми, на цели шепи пада Анди. - отговори тя плачейки.
- Миличка очакваше се, лекарят ни каза. - каза Анди все едно и той всеки момент щеше да се разплаче.
- Не издържам вече Анди. - каза Шарън плачейки още по-силно.
- Идвам веднага. - каза Анди.
- Не, не! Не идвай Анди. - каза Шарън.
- Защо? - попита той.
- Не идвай, не искам да ме виждаш в това състояние. - отвърна Шарън.
- Не ставай глупава. - каза Анди.
- Не идвай Анди. - повтори Шарън. Анди, моля те... Искам да остана сама.
- Добре, както искаш. - каза Анди. Шарън... Много те обичам... - каза Анди и затвори телефона. След около 2 часа, Никол и Шарън бяха във фризьорския салон. Шарън беше сложила перука в тъмен цвят по принуда на Никол.
- Защо ли беше пуснала тази коса толкова дълга? Виж колко си хубава така Шарън. Открива ти лицето, красивите очи. И аз искам като твоята прическа. - каза Никол с усмивка. Шарън се засмя.
- Така те искам, ставаш още по-красива, когато се усмихваш. - каза Никол. Вечерта Анди и Шарън бяха в стаята си.
- Тази коса ти отива много, не се шегувам, много си красива. - каза Анди.
- Недей. - каза Шарън.
- Не те лъжа, трябваше по-рано да се подстрижеш. - каза Анди.
- Благодаря ти. - каза Шарън. Двамата се прегърнха силно.
- Да се поразходим ли навън? - попита Анди.
- Не. - отвърна Шарън тъжно.
- Ще пийнем по нещо, хайде Шарън, няма да те изморявам. Става ли? - каза Анди.
- Добре. - отговори тя колебливо. Шарън и Анди седяха на пейката в парка прегърнати.
- Помниш ли какво те питах често? - попита Шарън.
- Какво? - каза Анди.
- Дали ще ме обичаш като остарея още повече. - каза с усмивка Шарън.
- Аха, да. Твоите всекидневни въпроси. Ще ме обичаш ли когато лицето ми се сбръчка? Ще ме обичаш ли когато съм беззъба баба? - разсмя се Анди.
- Чудех се и исках да узная. Ти знаеш, че не съм намерила любов цели 20 години. Ти си моята истинска любов Анди. - каза Шарън.
- Още ли се чудиш? - попита Анди.
- Не, вече знам. - отвърна Шарън и двамата се прегърнаха още по-силно.

На другата сутрин Шарън отвори очи леко с уморен поглед погледна към Анди.
- Добро утро. - каза той.
- Колко е часът? - попита Шарън.
- Почти обяд. - отвърна Анди.
- Обяд? Какво правят децата? - попита Шарън.
- Добре са. Близнаците играят с Ръсти, Емили и Рики. А най-малката принцеса Кейтлин е при Никол, тя умее да я приспива. - отвърна Анди.
- Много добре. - каза Шарън.
- Хайде ставай, да отидем да закусваме заедно навън. - каза Анди.
- Не, нямам сили Анди. - каза Шарън.
- Хайде. - настояваше той.
- Не, наистина, ще си остана вкъщи. Не искам да се отделям от децата. - каза Шарън.
- Добре, тогава чакай. - добави Анди.
- Какво ще правиш? - учуди се Шарън. Анди донесе романтична закуска на Шарън в стаята.
- Анди... Толкова си романтичен. - възкликна Шарън. Той й помогна за храната. Изведнъж звънна телефонът. Беше д-р Санчес.
- Ало, д-р Санчес. Кажете. - каза Анди.
- Г-н Анди, излезнаха резултатите от кръвните проби на семейството на г-жа Шарън. Елате в болницата да поговорим. - каза той.
- Не мога, добри ли са? - попита Анди.
- Би било по-добре да говорим тук. - каза Санчес.
- Докторе, моля ви, кажете ми по телефона. Как са резултатите? - каза Анди.
- Изследвахме тъканната съвместимост с тази на пациента. За жалост, никой в семейството не е подходящ за донор. - каза тъжен Санчес.
- Как така никой? - попита Анди със свито сърце.
- За жалост. - добави Санчес.
- Добре, благодаря ви, приятен ден. - каза Анди и затвори телефона замислено.
- Какво има Анди? - попита Шарън.
- Нищо, нищо. - отвърна той.
- Защо така се държиш? С кого говори? - попита Шарън.
- С никого, не е важно Шарън. - опитваше да скрие Анди.
- С доктора ли? Какво ти каза? Анди, кажи какво ти каза. - каза Шарън със сълзи в очи.
- Резултатите са излезнали. - отвърна Анди.
- И? Какви са? - попита отново Шарън.
- Не са добри. В семейството няма подходящ донор. - каза Анди с тъжно лице.
- А Емили и Рики? - попита Шарън.
- Шарън, никой. - каза Анди.
- Как може никой Анди? - каза Шарън.
- Не знам Шарън, ще намерим от друго място. - каза ядосано Анди.
- Откъде ще намерим Анди? Няма да можем да намерим. - развика се Шарън.
- Шарън, успокой се. - каза Анди.
- Анди, щом сега не стана, няма и да стане. - добави тя.
- Шарън, моля те успокой се. - каза Анди. Двамата започнаха да се карат. Анди не знаеше как да успокои Шарън. Всички останали изтичаха при тях и помагаха на Анди да успоки Шарън. Те я заведоха в болницата. Анди разговаряше със доктор Санчес.
- Как е положението докторе? Какво ще стане сега? - попита Анди разтревожен.
- Засега положението не е сложно г-н Анди. Кризата е в резултат на преживения шок. По-тревожното за мен е че не се намери донор. - каза Санчес.
- Какво ще правим докторе? - каза Анди.
- Чакаме отговор от кръвната банка в Европа. - отвърна Санчес.
- А ако и то е отрицателен? - попита Анди със сълзи в очи.
- Тогава положението се усложнява доста. Губим време със всеки изминал ден. Казано направо... Боя се, че... ще развие левкимия. - отвърна Санчес.
- И нищо ли не може да се направи? - попита Анди.
- Ще продължим с химеотерапията, но без присаждане на костен мозък, шансовете за подобрение са нищожни. - отвърна Санчес. Анди отиде в стаята където беше настанена Шарън. Тя отвори очи.
- Миличка, добре ли си? - попита Анди.
- Къде са децата? - каза тя.
- Вкъщи. Никол е с тях.
- А Емили, Рики и Ръсти? - попита Шарън.
- Те са отвън, чакат. - отвърна Анди.
- Анди...
- Кажи любима... - каза Анди.
- Сега какво ще стане? - каза тя.
- Как какво? - попита Анди учуден.
- Вече няма надежда нали? - каза Шарън.
- Шарън, не говори така. Лечението продължава. Всеки момент ще дойде вест и от държавите в Европа. - каза Анди.
- Ако не дойде. - каза Шарън.
- Ще дойде, ще дойде Шарън. Сега не мили за това. - каза Анди и стисна ръката на Шарън.

Отвън в коридора всички чакаха безнадеждно. Рики изведнъж започна да плаче.
- Милото ми братче, защо плачеш? - попита Емили.
- Защо моята кръв не пасва? - каза той.
- На никой не пасва. - овърна тя.
- Не мога да гледам повече как майка ни страда. - каза Рики.
- Аз също. - добави Ръсти.
- Трябва да бъдем силни. Все пак има подкрепата на Анди, и нашите малки братчета. Аз мисля повече за тях, те се измъчват много. Еми и Антъни вече разбират всичко и е трудно да се крие истината. А Кейтлин, тя има нужда от майка си, зашото е съвсем малка. - каза Емили.
- Права си. - каза Ръсти.
- Непременно от някъде ще ни зарадва добрата новина. Убедена съм. - каза Емили. Шарън лежеше замислено.
- Заведи ме вкъщи Анди. Не искам химеотерапия, заведи ме вкъщи. - каза тя.
- Шарън, трябва да я продължим, докато намерим донор. - каза Анди.
- Няма да намерим донор. Даже родните ми деца не са подходящи, как ще се намери друг? Дай ми ръката си. Няма смисъл от химеотерапията докато не намерим донор. Умолявам те, спести ми тези мъки. Искам вече да съм с децата си. Обещай ми Анди. Обещай ми, моля те. - каза Шарън.
- Добре. - отвърна Анди и хвана ръката й силно. Те се целунаха леко. Шарън беше вече заспала. Анди излезе от стаята. Емили, Рики и Ръсти бяха седнали отвън и очакваха новини от Анди.
- Добро утро. - каза той.
- Добро утро. - каза Ръсти.
- Спи ли Анди? - попита Емили.
- Да. Спи. - отвърна той. Снощи Шарън, взе решение... Настоява да се върне вкъщи.
- Ще се върне разбира се, няма тук да я държим. Като се оправи, ще се върне. - каза Ръсти.
- Става дума за друго. Решила е, че вече няма смисъл от лечение. - каза Анди.
- Как така Анди? - каза Емили.
- Отказва Емили, не иска да се лекува. Иска да прекара времето с децата си. - каза Анди със сълзи.
- Какво? Какво говориш Анди? - запита учуден Рики.
- Това не може да стане. - каза Ръсти.
- Би боло самоубийство. - добави Емили.
- Анди, говори отново с мама, трябва да не се отказва. - каза Ръсти.
- Говорих. - каза Анди.
- Още веднъж ще поговориш. Ще я убедиш Анди, няма да го позволя. - настоя Емили плачейки.
- Не можеш ли да я убедиш? - каза Ръсти.
- Не мога. Опитах, но не успях. - отвърна Анди. Всички влезнаха в стаята заедно с д-р Санчес за да убедят Шарън да продължи с лечението.
- Като прекратявате лечението, излагате живота си на риск. - каза Санчес.
- Анди, кажи и ти, моля те. - настоя Емили.
- Емили... - каза строго Шарън.
- Бъди разумна мамо. - каза Ръсти.
- Слушай доктора мамо. - добави Ръсти.
- Деца, искам само да се върна у дома. - каза Шарън.
- Защо не ме разбирате? Искам да прекарам цялото си време с близнаците и малката ми дъщеря Кейтлин, които не знаят нищо и са толкова невинни... - добави тя.
- Докторе, ще инсталираме системите й и всичко необходимо вкъщи. Да опитаме за известно време? - каза Анди.
- Решението е ваше. - каза Санчес.
- Хайде Анди, да си вървим. - каза Шарън.
- Имам изненада за теб. - каза той.
- Каква? - попита тя.
- Ела навън. - каза той. Всички излезнаха навън. Очите на Шарън се насълзиха, като видя целият си полицейски екип заедно пред нея.
- Виж Шарън. Всички те са дошли за теб. - каза Анди с усмивка. Очите на Шарън светнаха още по-ярко.
- Всички те, чакат ред да дадат кръв. - добави Анди. Те се приближиха до нея за да я прегърнат.
- Бързо да оздравеете капитане, имаме нужда от вас. - каза Ейми.
- Благодаря ти Ейми. - възкликна Шарън.
- Капитане, имаме нужда от вас. Вярвам, че кръвта на поне един от нас ще пасне. - каза Хулио.
- Надявам се Хулио. - каза Шарън. Вечерта, Шарън беше вкъщи. Тя отново стана и отиде в стаята на децата си и ги загледа дълго време. След това се върн обратно в спалнята си, свали шала от главата си, и се загледа в перуката срещу нея.

На другата сутрин всички закусваха заедно.
- Къде е Шарън, няма ли да закуси с нас? - попита Никол.
- Не знам, сигурно още спи, или се приготвя. - отвърна Емили.
- Ето, слизат. - добави Ръсти. Анди носеше на ръце Кейтлин, а Шарън беше хванал за ръце Еми и Антъни.
- Добро утро. - каза Никол.
- Добро утро. - отвърнаха Шарън и Анди.
- Хайде мамо, седни да закусваш. Никол е приготвила специални храни за теб, много са вкусни. Не искам мила, децата да хапнат. - каза тя.
- Но мамо, трябва да ядеш, за да имаш сила и добро здраве. - каза Ръсти.
- Да мамо, моля те хапни малко. - добави Рики.
- Деца, моля ви. Не съм гладна и няма да мога да ям. - каза Шарън.
- Не се притеснявайте, когато огладнее Шарън ще си похапне. - каза Анди. Шарън и Анди бяха в болницата.
- Докторе, до кога ще продължаваме? - попита Шарън.
- С химеотерапията ли? Още само два сеанса.- отвърна лекарят.
- През това време ще се намери донор. - добави Анди.
- Дай боже. - каза тя.
- Ако сте готова да започваме? - каза Санчес.
- Да, готова съм, Анди вземи това. - каза Шарън и подаде перуката на него. Сеансът беше започнал. Анди чакаше отвън замислен за бъдещето. Вечерта всички бяха изморени.
- На кака кукличката. - казваше Емили и си играеше с Кейтлин.
- Какво рисувате красивите ми деца? - попита Шарън Еми и Антъни.
- Това е нашата къща. Това е нашата стая, това е стаята на Кейтлин а това е твоята мамо. - отвърнаха те.
- Защо моята е толкова далече? - попита Шарън.
- Когато оздравееш и ти ще дойдеш при нас. - казаха близнаците.
- Да мамо, обещавам ви, ще дойда. - каза Шарън и прегърна Анди. След известно време, те бяха в спалнята си и говориха дълго.
- Знаеш ли Анди... Мисля, че съм успяла все пак да постигна нещо много важно в живота си. - каза Шарън.
- И какво е то? - попита Анди.
- Семейството ми. Ти, близнаците, Емили, Рики, Ръсти и нашата най-малка принцеса Кейтлин. Вие ми давате повод за живот, но вече... - каза Шарън.
- Но вече какво? - попита Анди.
- Вече съм накрая на пътя Анди. Това са може би последните ми седмици, последните ми дни. - каза тя.
- Не говори така, нищо не е свършило. Всичко започва сега. - каза Анди строго.
- Не Анди. Аз умирам и ти го знаеш много добре. Всеки изминал ден състоянието ми се влошава все повече. Повръщам кръв, вие ми се свят, вече нямам коса, постоянно слагам перука. Не мога да ходя в участъка, не мога да се грижа за децата си, вече не мога нищо Анди, нищо. - каза Шарън.
- Напротив. Всичко ще се подреди. Уверявам те, това не е край. - каза Анди. Шарън изведнъж припадна.
- Шарън? Шарън чуваш ли ме? Шарън! - викаше Анди. Всички заведоха Шарън в болницата.
- Как е тя докторе? - попита разтрвожен Анди.
- Има лека вирусна инфекция, включихме в лечението антибиотик. - отвърна Санчес.
- Пазим я от всякакви инфекции, от къде е пипнала това? - каза Анди.
- Може да е вследствие от лекарствата. Ще изчакаме до сутринта. не се притеснявайте. - каза Санчес.
- Шарън, добре ли си? - попита Анди.
- Да, добре съм. - отвърна тя.
- Само така. - каза Анди и стисна ръката й.

Шарън беше в болницата под наблюдение. Анди стоеше плътно до нея. Тя спеше дълбоко и сънуваше.
- Искате ли да отидем в парка? - попита радостно Шарън в съня си близнаците държейки на ръце Кейтлин.
- Да! - отговориха в един глас те.
- Много добре. А ти душице, ще се пързаляш ли? - галеше Шарън Кейтлин. Душиците ми те. - прегръщаше тя децата си.
- Г-жо Шарън, време е за лекарствата. - каза млада сестра и отведе децата.
Не, не ги отвеждайте! Не! - викаше Шарън и изведнъж се събуди.
- Шарън, добре ли си? - попита разтрвожен Анди.
- Да, просто сънувах сън. - отвърна тя.
- Лош ли беше, какво сънува? - попита Анди и подаде чаша вода на Шарън.
- Да. Бях с децата, щяхме да отидем в парка и изведнъж дойде една сестра и ги отведе Анди, беше като истина. - каза Шарън и заплака.
- Спокойно мила, децата са вкъщи. Хайде, легни да спиш. - каза Анди. Той държеше ръката й през цялото време у си спомняше хубавите дни, които бяха имали с Шарън. Първият спор, първите чувства помежду им, първата целувка, раждането на децата, сватбата им, щастливото им семейство...
- Надявам се вече да получим отговор от кръвните банки. - каза тъжно Емили.
- Дано Емили, не мога да гледам мама повече така. - добави Рики.
- Аз също, трябва да я спасим. - каза Ръсти и въздъхна.
- Знам, че Шарън е много силна жена, тя е капитан. Но... Който и да е не би издържал на всичко това, което изживява в момента тя. Непременно трябва трансплантация, тя всеки ден все повече губи сили и надежда. - каза Никол. На следващия ден беше годишнина от сватбата на Шарън и Анди. Той я изненада приятно,като заведе децата при нея.
- Анди, довел си децата/ - зарадва се тя.
- Да мила. Това може да бъде най-хубавият подарък за теб на годишнината ни, нашите деца. - каза Анди.
- Прав си. Как сте мили мои? - попита тя.
- Мамо, кога ще си дойдеш? - попитаха Еми и Антъни.
- Много скоро милички, много скоро. отвърна Шарън.
- Антъни, кажи на майка си, имали по-хубава жена от мама? - каза Анди.
- Не. - отговори той.
- На какво го учиш? - каза Шарън.
- Не го уча, той казва истината нали тате? - каза Анди.
- Да. - потвърди Антъни.
- Закусвахте ли тази сутрин? - попита Шарън.
- Да мамо. - отвърнаха те.
- Браво на вас. Аз съм късметлийка, баща ви се грижи за вас дори по-добре от мен. - каза Шарън с усмивка.
- Ти или аз? - каза Анди и двамата се спогледаха влюбено. След като Никол заведе децата вкъщи, Шарън седеше в болничната стая замислено. Анди я гледаше мълчаливо. Вкъщи нещата бяха други. Никол приготвяше украса за годишнината на баща си и Шарън.
- Какво е това което пъваш тук? - попита Рики.
- Не виждаш ли? Екран. - каза Никол.
- И какво мислиш да правиш? - попита той.
- Още ли не разбра? Приготвям кратък филм със моментите в които баща ми и Шарън са заедно, взех копие от видеокамерите, ще им го представя като изненада за годишнината. - отвърна Никол радостно.
- Браво, добра идея. - похвали я Рики.
- Благодаря. Доколкото разбрах от лейтенант Провенза, първата им целувка също е вътре в диска. Те са изрязали специалните части в участъка заедно с Ейми и Хулио. - добави Никол.
- Чудесно, ще им хареса и на двамата. - каза Рики. Вечерта когато Шарън и Анди се бяха прибрали от болницата, Шарън се приготвяше за специалната вечер.
- Много си красива. Все още мисля, че си най-красивата жена на този свят. - каза Анди с усмивка.
- Обещавам ти, че няма да те изоставя. - каза Шарън.
- Знам. - каза той.
- Еми, Антъни... Много сте хубави тази вечер мамо... Еми, дъще колко си прелестна ами ти сине, много си елегантен. - възкликна Шарън.
- От двама хубави родители, не може да се очакват грозни деца. - каза Емили. Честито мамо.
- Благодаря ти скъпа. - отвърна Шарън.
- За много години мамо. - каза Рики.
- Благодаря ти сине. - отвърна тя.
- Мамо, Анди, пожелавам ви още дълги години да сте заедно. - каза Ръсти.
- Благодарим ти. - каза Анди радостно.
- Ох, Ръсти. Миличък, благодаря ти, много ти благодаря. - възкликна Шарън със сълзи в очи.
- Татко, Шарън. Искам да ви виждам още много дълго заедно щастливи. Приготвила съм ви специална изненада, с помощта на лейтенант Провенза, дедектив Ейми и дедектив Хулио. - каза Никол.
- Благодарим ти Никол... Но... Каква е изненадата? - любопитства Шарън.
- Седнете всички, ще ви пусна кратък филм, от вашия живот, от вашата голяма любов. - отвърна Никол. Всички бяха седнали и започнали да гледат видеото. Шарън и Анди бяха много щастливи.
- Любовта на Шарън и Анди ни въздейства като огън. - каза радостно Провенза. Още с първия ден започна бурно... леле.. какво не преживяхме. - възкликна той.
- Вижте тази хубава сватба. - каза Емили.
- Те изпитаха много трудности, но никога не се отказаха от любовта си. - каза Провенза. Шарън и Анди ги слушаха с радост и смях.
- От тях научихме да заменим кавгите с танци и да се обичаме взаимно. - каза Провенза. След дългите разговори, всички гости станаха да танцуват на приятна и нежна музика. Шарън и Анди танцуваха съвсем бавно и силно прегърнати. Изведнъж Шарън спря. Потече кръв от носа й.
- Шарън! - каза Анди.
- Лошо ми е. - каза тя и припадна в неговите прегърдки. Всички бяха много изплашени.
- Отиваме в болницата. - развика се Анди и всички заедно потеглиха.

Анди и всички останали бяха в очакване. Изведнъж от стаята излезе доктор Санчес.
- Докторе, как е тя? - попита Анди притеснен.
- Температурата й е много висока, сложихме я на системи. - отвърна той.
- Какво й има? - попита Емили разтревожено.
- Вероятно пак инфекция, след резултатите ще кажем по-конкретно. - каза Санчес.
- Беше толкова щастлива. - каза Емили и заплака. Никол притеснена потърси баща си от вкъщи. Тя беше останала вкъщи за да се грижи за децата.
- Как е Шарън татко? - попита тя тревожейки се.
- Никак не е добре Никол. Животът ни се превърна в кошмар. Всеки ден тичаме по болниците. - отвърна Анди тъжен.
- Какво казват лекарите? - попита тя.
- Какво искаш да ти кажат? Изглежда и те не могат да се справят. Стоим и тръпнем като ранени птици. - отвърна Анди.
- Ще се оправи татко. Шарън е силна жена. САмо веднъж да се намери донор. Моля те не се отчайвай. - каза Никол тъжно. Те затвориха телефона. Анди седна, а Провенза го успокояваше. Всички бяха в кабинета на д-р САнчес за информация за състоянието на Шарън.
- Добър ден. - каза той.
- Добър ден. - отвърнаха всички.
- Какви са новинте? - попита Анди със страх.
- Не можем да овладеем инфекцията. - каза Санчес.
- Защо? - попита Емили.
- Организмът е твърде изтощен, болестта напредва твърде бързо. Химеотерапията не даде желания резултат. - отвърна той.
- Как така не даде? Какво ще правим докторе? - развика се Ръсти.
- Ще прекратим химеотерапията и ще се молим да се намери костен мозък. - каза Санчес.
- А ако не се намери? Докторе, чакаме от дълго време, кажете ни истината. А ако не намерим? - каза плачейки Анди.
- Тогава става лошо. Трябва да сте готови на всичко. - отвърна Санчес със студен поглед. На Анди изведнъж му прилоша.
- Анди, добре ли си? - попита Провенза.
- Добре съм. - отвърна той.
- Отиди вкъщи да се съвземеш. - каза Провенза.
- Не оставям Шарън! - развика се той.
- Тя лежи оттатък, с какво ще й помогнеш ако ти закъсаш? - каза ядосан Провенза.
- Добре съм. - каза Анди.
- Какво ще правим ако се случи нешо с мама? - крещеше Емили.
- Съвземи се Емили, чакаме отговор от други места. Добрата новина ще пристигне, уверявам те. - успокояваше я Ръсти. Анди влезе при Шарън.
- Искам да бъдеш силна. - каза той.
- Анди... Поверявам ти децата... - каза през сълзи Шарън.
- Чакай малко. На кого, какво поверяваш? - попита гневно Анди.
- Ти си добър баща... Децата ми са много малки... Не се отделяй от тях Анди... - каза Шарън.
- Шарън... Ти си силна жена... Ти ще отгледаш децата ни, както си отгледала Емили и Рики, също и Ръсти. - каза Анди.
- Аз умирам Анди... - каза Шарън.
- Не, не. - викаше Анди силно.
- Анди... Обещай ми за децата... - каза Шарън.
- Не... - плачеше той.
- Да не почувстват моята липса. -каза Шарън.
- Няма да те слушам. - каза Анди плачейки.
- Моля ти се Анди... Обещай ми. - повтаряше тя.
- Не Шарън. - каза Анди.
- Обещай ми Анди. - повтори Шарън за пореден път.
- Няма да умираш Шарън. - каза Анди и прегърна силно Шарън.
- Ти си толкова добър, моля те Анди, дай ми дума, обещай ми. - каза Шарън. Ако се преродя, искам пак да съм твоя жена.
- Мила моя. - възкликна Анди. Вечерта Анди беше заспал, а Шарън оставяше предсмъртно писмо на децата си.
- Скъпа моя дъщеричке Кейтлин... Ти дойде в живота ни като ангел спасите в трудни времена... Благодарим ти за това... И татко ти и аз те обичахме много... По-голямата ти сестра Емили също много те обикна... Тя най-много се зарадва за идването ти на този свят... Ти се появи преждвременно, заради болестта ми и стресът който преживявах... Скъпа дъщеричке... Когато четеш това писмо, аз няма да съм наблизо... Но винаги ще бдя над теб, братята и сестрите ти... Ще бъда с теб и на първия учебен ден и на сватбата ти и когато ставаш майка... Където и да съм, ти и всички твои братя и сестри ще бъдете в сърцето ми... Майка ти: Шарън... - завърши тя писмото си... Анди се съжбуди.
- Какво правиш? - попита той.
- Нищо особено. - отвърна тя. Анди, вземи това. Ако стане нещо с мен, дай това писмо на децата.
- Нищо няма да стане. - каза Анди.
- Анди, моля те, обещай ми. - помоли го тя. Той стисна ръката й, усмихна й се леко и я целуна по челото.

Шарън спеше дълбоко. Анди я гледаше замислено и мълчаливо. Изведнъж дойде медицинската сестра.
- Г-н Анди, лекарят ви извика. - каза тя.
- Нещо лошо ли има? - попита Анди.
- Не господине, просто ме помоли да ви повикам. - каза тя.
- Добре, идвам. - каза Анди. Той излезе от стаята.
- Къде отиваш Анди? - попита разтревожено Емили.
- Лекарят ме е извикал при себе си. - отвърна той.
- Нещо нередно ли има? - попитаха Рики и Ръсти.
- Не знам, нищо не ми казаха. А вие защо сте тук? - каза Анди.
- Не можахме да спим и решихме да дойдем. - каза Емили.
- Ти върви Анди, ние сме тук. - добави Ръсти.
- Добре. - отвърна Анди и влезе в кабинета на д-р Санчес.
- Викали сте ме. - каза Анди.
- Заповядайте, влезте. - каза любезно Санчес.
- Проблем ли има? - попита Анди със страх.
- Г-н Анди, досега ви казвах само лоши неща, не се тревожете, този път новините са добри. - каза САнчес радостно.
- Добри? - учуди се Анди.
- Преди малко получих факс от кръвната банка в Ню Йорк. Намерили са подходяща кръв за г-жа Шарън. - каза Санчес.
- Какво? - светнаха очите на Анди.
- Говоря за донор, намерили са донор. - добави Санчес.
- Имаме донор, не мога да повярвам. - изпълни се със щастие той.
- Един гражданин от Ню Йорк е пожелал да стане донор. - каза Санчес радостно.
- Благодаря ви докторе, много ви благодаря. - прегръщаше Анди д-р Санчес. Може ли да го съобщя на Шарън?
- Разбира се. - отвърна Санчес. Анди веднага изтича при останалите.
- Намери се донор! - каза той радостно.
- Какво? - каза Емили със сълзи.
- Намери се подходящ донор за Шарън.- повтори той. Всички бяха в шок от добрата новина, която чакаха да чуят от дълго време. Те влезнаха при Шарън за да й съобщят добрата вест.
- Шарън. - каза с усмивка Анди.
- Анди... Емили, Рики, Ръсти... Какво става? - попита тя учудено.
- Шарън, кошмарът свърши скъпа. Намерихме подходящ донор. - каза той.
- Намерихме ли? - не можеше да повярва тя.
- Преди малко говорих с лекаря, в Ню Йорк е намерен подходящ донор. - каза Анди. Шарън се изпълни с огромно щастие.
- Истина ли е Анди, вярно ли е? - повтаряше Шарън.
- Спасена си скъпа, спасена си, свърши се, край. - добави Анди и прегърна Шарън. След разговора Анди звънна на Никол за да я зарадва.
- Ало, Никол, Бог чу молитвите ни. Намери се донор за Шарън. - каза той веднага.
- Намери се донор? Тате, не мога да повярвам, не мога да ти опиша колко съм щастлива, това е най-добрата новина, която си ми давал досега. - възкликна радостно тя.
- Да скъпа, кошмарът свърши, след малко ще оперират Шарън. - добави Анди.
- Много се радвам, дай ми да я чуя. - каза Никол.
- Никол е. - подаде с усмивка Анди телефона към Шарън.
- Ало, Никол, мила. - каза Шарън.
- Шарън, не мога да ти обясня радостта която изпитвам, откакто разбрах добрата новина. Никога не съм губила надежда, знаех, че най-после ти ще оздравееш. - каза Никол.
- Да мила, аз също се радвам много. Единственото нещо, което искам е да оздравея, да се върна при децата си и в участъка. - добави тя. След като затвориха телефона, Шарън се приготвяше за важната операция. Доктор Санчес влезе при тях за да даде упътвания.
- Искам да разберете едно: с намирането на донор, нищо не е приключило. Тялото на г-жа Шарън трябва да приеме костния мозък. - каза той.
- Какво значи това? - попита Анди.
- След трансплантацията ще изчакаме около месец, в някои случаи тялото на болния не приема присъденото, това е труден период с възможни усложнения. - отвърна Санчес.
- И какво ще правим? - каза Анди.
- След около месец ще направим ДНК тест, ако в костния мозък на болния открием ДНК на донора...
- Значи, че тялото го приема. - изпревари Анди.
- Да. - каза Санчес.
- Значи ще съм тук още един месец? - попита Шарън.
- Ще бъдете в стерилна стая, без никакъв контакт с външния свят. - отвърна Санчес.
- Как така? Ние няма да може да видим майка си цял един месец? - каза Емили.
- Много рядко някой от семейството може да я вижда, но за кратко. - каза лекарят.
- Но, докторе, нали казвахте, че при намиране на донор всичко приклчва? - каза Ръсти.
- Намирането на донор е голям късмет, но трябва и тялото трябва да го приеме. - каза Санчес. След известно време, преди операцията, Анди доведе децата при Шарън.
- Кейтлин, миличка... Ти порасна ли за няколко дни слънчице? - каза Шарън с усмивка.
- Все още е на 3 месеца а вече е толкова пъргава. - каза Никол.
- Мамо, кога ще си дойдеш? - попитаха близнаците.
- Много скоро ще дойда милички, само да свърши лечението. - отвърна тя.
- Ще се оправиш ли? - казаха те.
- Ще се оправи разбира се, мама е много силна и не се предава лесно. - добави Анди.
- Ще се оправя милички и повече никога няма да ви оставя. - каза Шарън. Никол се прибра вкъщи заедно с децата. Шарън вече беше готова за трудната и важна операция.
- Шарън, готова ли сте? - попита Санчес.
- Да. - отвърна тя.
- Ще те чакаме мамо. - казаха в един глас Емили, Рики и Ръсти.
- Не се тревожиш нали? - попита Анди.
- Не. - отвърна тя и се усмихна.
- Обичам те. - каза Анди, стисна ръката на Шарън и я пусна в операционната.

Всички чакаха пред операционната. Анди не можеше да си намери място. Провенза се приближи до него.
- Ще видиш Анди, Шарън ще излезе здрава от тази стая. - каза Провенза с усмивка. Анди кимна с глава. Доктор Санчес излезе от операционната.
- Как е Шарън? - попита Анди.
- Много добре. Операцията премина успешно. Както ви казах, г-жа Шарън ще бъде с стерилна стая за 1 месец от днес. Вие може да я виждате 1 път на ден, но със специални маски, които ще ви дадем. - каза Санчес.
- Благодарим ви много. - каза Анди. Той отиваше всеки ден на посещение при Шарън. Когато тя оставаше сама, разглеждаше снимките от албума, който й бе оставил Анди. Тя си мислеше за бъдещето.
1 месец по-късно..............................................................
Шарън беше излекувана напълно. Нейното тяло бе приело донора. Всички бяха много щастливи от факта. След всичко, което бяха преживяли, Шарън и Анди продължаваха щастливия си живот от там откъдето бяха спряли. Емили и Рики, бяха заминали за Англия - там, където живееха двамата. Ръсти се грижеше за близнаците и Кейтлин, когато Шарън и Анди бяха в участъка. Те бяха изпълнени със щастие.
- Преминахме през много трудности, но най-накрая отново сме щастливи. - каза Шарън.
- Да мила, и завинаги ще бъде така. - добави Анди и прегърна любимата си.
- През онзи труден за мен етап си помислих много неща. Помислих си, че ще се разделя с теб и децата. Изпитвах ужасен страх при мисълта, че мога да ви изгубя. - каза Шарън.
- Шарън, това беше лош сън, от който се събудихме и повече никога няма да сънуваме. - успокояваше я Анди.
- Мамо, Анди, спасете ме. - каза Ръсти.
- Какво има Ръсти? - попита Шарън.
- Близнаците не ме оставят намира, постоянно ме дърпат за игри а азз се изморих твърде много. - отвърна той. Шарън се засмя.
- Доведи ги при нас. - каза Анди.
- Доведи и Кейтлин, моля те. - добави Шарън. Ръсти донесе всички деца. Анди взе дъщеря си Кейтлин на ръце, а Шарън близнаците.
- Това е моето щастливо семейство. - възкликна Шарън.
- Моята малка принцеса Кейтлин е пораснала много. - галеше я Анди.
- Мамо, утре с татко, ще дойдете ли с нас в парка? - попитаха близнаците.
- Разбира се милички, но нали Ръсти ще бъде с вас? - каза Шарън.
- Да, но искаме и двамата да дойдете. Особено ти мамо. От много време не си била с нас. - казаха те.
- Децата са прави Шарън, утре ще дойдем с вас. - каза с усмивка Анди.
- Разбира се дечицата ми... Ще бъда с вас, винаги. - каза Шарън и прегърна децата си. След като близнаците бяха заспали, Шарън и Анди се опитваха да приспят Кейтлин. Тя плачеше и сякаш не искаше да спи.
- Миличката ми Кейтлин... Хайде мила... Заспивай... - говореше тихо Шарън.
- Според теб защо плаче толкова силно? - попита Анди.
- Не се притеснявай Анди, бебетата винаги плачат много. - отвърна Шарън.
- Не искам тя да плаче. - каза Анди.
- Виждам, че не можете да гледате как дъщеря ви плаче лейтенант Флин. - каза шеговито Шарън.
- Не знам Шарън... Сякаш когато тя плаче ми се къса сърцето. - каза Анди.
- Затова те обичам Анди. Ти си толкова добър съпруг и баща... - гледаше възхитително Шарън.
- На татко принцесата трябва да заспи. - каза Анди и погали дъщеря си. Шарън ги гледаше с огромно възхищение. На сутринта Шарън и Анди бяха в участъка за първи път след всичко лошо, което се бе случило.
- Капитане, добре дошла. - посрещна я Провенза.
- Благодаря лейтенант. - каза Шарън радостно.
- Радваме се, че отново сте при нас капитане. - добавиха Ейми и Хулио.
- Благодаря ви, аз също се радвам много. - каза Шарън. След около половин час, Шарън и Анди разглеждаха тежък случай на убийство в офиса на Шарън.
- Доколкото разбрах от информацията, която ми даде Ейми, убиецът е бил всъщност съпруг на жертвата. Анди, не мога да разбера, какъв може да бъде един човек за да убива половинката си? - каза възмутена Шарън.
- Би трябвало да бъде идиот или психично болен. - каза Анди. Той се загледа наоколо.
- Аз съм... За момент насаме с теб. - каза той и отвори ръце за да прегърне Шарън. Тя се усмихна и се приближи при него. Те се прегърнаха силно.
- Кажи ми... Какво мислиш толкова задълбочено? Всичко лошо премина. - каза Анди.
- Нищо особено Анди. Просто се замислих за този случай, нищо повече. - отвърна тя.
- Нали не криеш нищо от мен? - попита Анди. Тя изведнъж го пусна.
- Анди... Всъщност не знам... Обмислям разни неща, на които ти със сигурност ще се ядосаш. - каза Шарън.
- Ккво е то? - попита той любопитно.
- Обмислям... да оставя работата... - каза Шарън. Анди не можеше да повярва на думите й.
- Как така? Нима мислиш, че ще те оставя да го направиш? - разгневи се Анди.
- Анди... Просто след всичко което преживяхме искам да бъда по-дълго време с децата си. - каза тя.
- Ти можеш да го направиш през ваканциите, не си длъжна да оставяш работата си. Шарън... Виж... Ти си най-добрият капитан, най-добрият полицай. Вдички имат нужда от теб, разбери го. А сега ми обещай, че повече няма да си помислиш за това. - каза Анди и се приближи до нея.
- Прав си Анди, съжалявам, просто съм много объркана напоследък. - каза Шарън.
- Разбирам те, но аз съм винаги до теб. Завинаги... - каза Анди и те отново се прегърнаха силно.

Вечерта Шарън и Анди бяха у дома с децата. Ръсти отново както винаги помагаше на близнаците за домашните им. Шарън и Анди се грижеха за Кейтлин.
- На татко принцесата... - казваше Анди.
- Ние сме толкова красиво и сплотено семейство Анди, че понякога ме е страх, че уютът в този дом може да изчезне. - каза Шарън.
- Шарън, моля те, мисли позитивно. Това от което се страхуваш никога няма да се случи. - утеши я Анди.
- Прав си, не трябва да мисля лошо. Добре. Най-малката ми дъщеря готова ли е за сън? - каза Шарън и взе Кейтлин от ръцете на Анди.
- Хей, защо я взе? - попита той.
- Защото е време за сън. Тя е твърде малка Анди и трябва да спи. - отвърна Шарън.
- Мамо, близнаците бяха много уморени и заспаха веднага. - каза идвайки Ръсти.
- Много добре, след малко ще отида при тях. Анди, ако искаш ела с мен. - каза Шарън и се усмихна.
- Разбира се, с най-голямо удоволствие. - каза Анди. Двамата първо сложиха Кейтлин да спи, след което отидоха в стаята на близнаците за да им дадат целувка за лека нощ. На сутринта Шарън и Анди бяха в участъка, но този път разговаряха за вечерята, която Провенза искаше да направи.
- Аз и Андреа искаме да поканим всички от екипа на специална вечеря. - каза Провенза.
- Много добре Луи. А поводът? - попита Анди.
- Много си хитър Анди. Мислиш, че няма да ви поканя ако няма специален повод? - каза шеговито Провенза.
- Не, разбира се, че не мисля това, но щом е толкова специално, би трябвало да има и специален повод. - добави Анди.
- Да, Анди е прав. - каза Ейми. Хайде Луи, кажи какъв е поводът.
- Оставете човека намира, защо го притискате? - каза Шарън.
- Не Шарън. Наистина има много, даже твърде специален повод за нас, но аз няма да го разкрия сега а довечера, на вечерята. - каза Провенза.
- Толкова ли е важно и специално? - попита Шарън.
- Няма да го кажа сега. Извинявай капитане, довечера ви чакаме абсолютно всички и да не забравите да доведете и децата. Също така, уведомете и Никол да дойде. - каза Провенза и си тръгна. Всички се бяха учудили.
- Шарън, според теб какво може да бъде толкова важно? - попита Анди.
- Как мога да знам Анди, бъди търпелив, довечера всички ще научим. Ти обади ли се на Никол за да й кажеш? - каза Шарън.
- Да, преди малко говорихме, ще дойде. - отвърна Анди. Вечерта всички бяха в дома на Провенза и Андреа. Те очакваха с нетърпение да разберат повода по който се бяха събрали заедно.
- Сигурен съм, че всички очакват да разберат повода по който ви извиках всички тук. - каза Провенза и повика при себе си Андреа. Поводът е много важен за нас. Ние с Андреа... Ще ставаме родители на още едно дете. - каза Провенза. Всички се учудиха и поздравиха бъдещите родители.
- Хей Луи, ти си по - бърз и от мен. - каза шеговито Анди.
- Напротив, ти имаш вече три деца със Шарън. - отвърна той и прегърна приятеля си.
- Чудесна новина Андреа. Поздравления. - каза радостно Шарън.
- Благодаря ти Шарън, но ме е страх заради напредналата възраст. - каза Андреа.
- Не се притеснявай, аз родих близнаците и Кейтлин под голям риск, но както виждаш, двамата с Анди сега сме много щастливи. - успокои я Шарън.
- Благодаря ти за подкрепата Шарън. - каза Андреа. След дългата хубава вечер, Шарън и Анди обсъждаха за случая на Провенза в спалнята.
- Тази вечер чухме много хубава новина от Луи, нали? - каза Анди с усмивка.
- Да, но сякаш Андреа беше притеснена. Тя роди дъщеря си под голям риск и сега се страхува да не се случи нещо лошо при второто. - каза Шарън.
- Да мила, разбирам я отлично. Но ти също беше под голям риск и ме дари с три прекрасни деца. - добави Анди.
- Прав си, гледах да я успокоя до някъде. Надявам се да съм успяла да го направя. - каза Шарън.
- Да се надяваме, че всичко ще премине добре. - каза Анди и прегърна Шарън.