Г-н и Г-жа Флин - Част 1 [Тежки престъпления ]

3 месеца по-късно... Наближаваше Коледа... Шарън и Анди бяха много развълнувани, защото най-малката им дъщеря Кейтлин щеше да навърши 1 годинка.
- Нашата най-малка принцеса скоро ще навърши 1 годинка. - каза Шарън с радост и погали дъщеря си.
- Колко бързо минава времето. Помня деня в който близнаците се бяха родили а сега Кейтлин ще навърши 1 годинка. - каза Анди с усмивка.
- Прав си, вече сме пълно семейство и нищо и никой не може да го развали. - добави Шарън и прегърна Анди.
- Може ли да вляза? - попита Ръсти.
- Разбира се. - отвърнаха те.
- Мамо, Анди, ако ви хареса моята идея, бих искал да направим партито за рождения ден на Кейтлин у дома. - каза Ръсти.
- Разбиира се Ръсти, ще го направим у дома. - каза Шарън.
- Да, не бихме отвели Кейтлин навън, тя е все още твърде малка. - добави Анди.
- Да, благодаря. - каза Ръсти с усмивка. На следващия ден, Анди раздаде поканите за първият рожден ден на дъщеря си.
- Анди, радвам се много. Пожелавам още много дълги години да се радвате на децата си. - каза щастлив Провенза.
- Благодаря ти Луи, ти също. - отвърна Анди. Коя е тази жена, която разговаря с Хулио?
- Ти не знаеш ли? Тя е нова на работа, ще работи като помощник дедектив при Хулио, г-жица Алисън. - каза Провенза.
- Ох, сега научавам. - каза Анди учудено. Той не подозираше всъщност какво го очаква в бъдеще със стъпването на помощник дедектив Алисън в участъка.
- Здравей Анди. Искам да ви запозная. Това е новият ми помощник, г-жица Алисън. - каза Хулио.
- Здравейте. - каза Анди леко усмихнат.
- Приятно ми е г-н Анди. - отвърна Алисън с усмивка. Тя беше около 25 годишна, но си личеше, че започна да харесва лейтенант Флин без да знае, че той е женен за капитан Шарън Флин.
- Ще тръгвам, не забравяйте за партито утре. - каза Анди и си тръгна. Шарън беше вкъщи, тя четеше приказка на близнаците, когато Анди се бе прибрал. Той ги гледаше с огромно възхищение. Шарън забеляза Анди след като близнаците бяха заспали.
- Извинявай Анди, не те забелязах. - каза Шарън съвсем тихо.
- Ти си майка Шарън, това е напълно нормално. - каза Анди.
- И, как мина денят докато мен ме нямаше? - попита Шарън.
- Съвсем нормално. Имаме нов помощник дедектив, г-жица... Алисън. - отвърна Анди.
- Г-жица? Толкова ли е млада? - попита учудено Шарън.
- Да, изглежда е на около 25 години. - отвърна той. Изражението на Шарън изведнъж се промени. Тя доби студен и замислен поглед.
- Шарън? Добре ли си? - попита Анди.
- Да, просто се замислих за новата помощничка. - отговори Шарън.
- И защо? - попита Анди.
- Анди, моля те, повикай я на утрешното парти, искам да се запознаем веднага. - помоли го Шарън.
- Разбира се, но защо искаш да се запознаеш с нея толкова бързо? - попита Анди.
- Просто ми е любопитно. - отвърна Шарън и влезе в спалнята. Анди все още не можеше да разбере причината за държанието на Шарън. Тя седеше на леглото и мислеше. Тя никога не е ревнувала предишния си съпруг Джак, но сега беше по-различно. Тя усещаше как ревнува Анди без дори да се е запознала с г-жица Алисън. Вечерта на рождения ден, след като Кейтлин беше издухала първата си свещичка, се появи Алисън. Тя първо отиде при Анди, докато Шарън говореше с Андреа и Провенза. Тя забеляза, че Анди говори с напълно непозната за нея жена и се приближи до него.
- Анди, би ли ме запознал със г-жицата? - каза любезно Шарън.
- Разбира се скъпа, това е новата помощничка на Хулио, дедектив г-жица Алисън. - каза Анди дърцейки за ръка Шарън.
- Ох, така ли... - възкликна тя.
- Г-н Анди, не знаех, че сте женен до момента в който ме поканихте на рождения ден на дъщеря си. Г-жо Шарън, приятно ми е. - каза Алисън.
- На мен също. - отвърна саркастично тя.
- Би трябвало да сте много щастлива г-жо Шарън, със такъв красив съпруг като г- Анди. - каза Алисън поглеждайки към Анди. Шарън започна да се ядосва.
- Права сте дедектив Алисън. Анди е всичко за мен в този живот. Освен, че е баща на децата ми, той е моят свят. И ако обичате, наричайте ме Капитан Флин или просто капитане. Не искам толкова близки отношения. - каза Шарън и отдръпна Анди.
- Шарън, какво ти става? Първо я каниш на партито а след това й казваш, че не искаш близки отношения? - каза Анди.
- Да, казах го. Но не беше нарочно, а защото си личи от пръв поглед какъв човек е тя. - добави Шарън със малко по-висок тон.
- Шарън, преувеличаваш. - каза Анди.
- Не, напротив. Нима не видя как те поглежда? - каза ядосано Шарън. Анди се измся.
- Шарън, нима ревнуваш? - каза той със мях.
- И защо не, тя според мен не е стока. - отвърна Шарън.
- Мила, разбери това веднъж завинаги. За мен не съществува друга жена на този свят освен теб. Ти, която си майка на децата ми и тази, която е моят живот. Не бих те изоставил никога заради друга. - каза Анди и прегърна силно Шарън.

Шарън все още не можеше да се успокои. Тя постоянно мислеше за новата помощничка в участъка - Алисън. На следващия ден, Шарън отново започна да повръща. Кейтлин беше навършила само 1 годинка а Шарън вече се съмняваше, че е бременна отново с трето дете. Тя направи няколко теста, които дадоха положителен резултат. Тя не знаеше, дали да се радва или не.
- Шарън? - проблем ли има? - попита Анди.
- Анди, стресна ме. - отвърна тя.
- Какво ти стана? Вчера нищо ти нямаше. Случило ли се е нещо? - притесни се той.
- Анди, идва номер 3. - каза тя.
- Номер 3? Какво е номер 3? - учуди се Анди.
- Направих няколко теста, които дадоха положителен резултат. Анди, ще стваш баща за трети път. - каза Шарън замислено. Анди изпадна в шок, но се зарадва твърде много.
- Не мога да повярвам Шарън, ще имаме трето дете? - развълнува се Анди. Всички от съседната стая чуха шума.
- Някакъв проблем ли има? Защо викате толкова силно? - попита Ръсти.
- Шарън е бременна за трети път. - каза радостно Анди.
- Какво? Мамо, наистина ли? Ще имаме трето братче или сестриче? - учудено каза Ръсти.
- Да миличък. Не съм го очаквала, тъй като Кейтлин е само на 1 годинка а близнаците на 7. - отвърна Шарън.
- Това е чудесно мамо. Няма никакво значение разликата на децата, докато то се роди, Кейтлин ще навърши 2 години, което не е малка разлика. - добави Ръсти и прегърна майка си.
- Благодаря ти за подкрепата миличък. - каза тя.
- Хей, вярно ли е това което дочух? - попита Никол. Ставам кака за трети път?
- Да Никол, номер 3 е на път. - каза Анди радостно.
- Боже! Толкова съм радостна и съм в шок... Много си бърз татко. - каза шеговито Никол и прегърна Шарън.
- Много се радваме всички. - каза Никол.
- Благодаря ви Никол. Ние няма да научим пола на бебето докато не се осъществи раждането. - каза Шарън.
- Но защо? Би било добре да научим. - каза Никол.
- Моля те Никол, разбери ни. Искаме да бъде изненада. - каза Шарън.
- Изненада? Ами ако са близнаци и ние не знаем? - добави Ръсти.
- Ръсти, ние няма да научим само пола, иначе ще вземем информация за това дали са близнаци или не. Не предполагам отново да родя близнаци. - отвърна Шарън.
- Защо не мила? Аз бих искал още две малки деца, които да ме наричат татко. Искам много голямо семейство с теб. - каза Анди.
- Браво татко, така те искам. - каза Никол със усмивка. Анди прегърна Шарън и се обади на Провенза за да разкаже за новата изненадваща радост.
- Хей Анди, много си бърз. Ти и Шарън вече сте огромно семейство. Поздравления! - каза радостно Провенза.
- Благодаря ти Луи, надявам се и вие с Андреа скоро да сбъднете мечтата си! Алисън дочу разговора на Провенза с Анди.
- Каква е радостната новина лейтенант Провенза? - попита Алисън.
- Съпругата на Анди, тоест капитан Шарън Флин е бременна с трето дете, това е. - отвърна Провенза. Изведнъж изражението на Алисън се промени. Тя ненавиждаше Шарън и се беше зарекла да отнеме Анди от нея завинаги, дори и да бъде бременна, тя бе готова и способна на всичко.

4 месеца по-късно..... Шарън и Анди бяха разбрали че ще стават родители отново на близнаци. Тяхната радост беше двойна. Веднага след научената новина, двамата отидоха в участъка за да споделят с колегите си. Сред тях беше и Алисън, която играеше игрички на невинна и добра, но Шарън я знаеше перфектно каква е всъщност.
- Честито капитане! Отново близнаци, а полът им? - каза Провенза.
- Луи, няма да научим пола им до раждането. Искаме да бъде изненада. - отвърна Шарън.
- Да, много добра идея. Пази се! - каза Провенза радостно.
- Благодаря. - каза Шарън.
- Г-жо Шарън, моите поздравления. Сигурно е прекрасно чувство. - каза Алисън с усмивка.
- Благодаря Алисън. Да, чувството е прекрасно. Пожелавам ти скоро да срещнеш любовта и да усетиш щастието да бъдеш майка. - каза Шарън саркастично.
- Шарън, да се прибираме, все пак си бременна в 4 месец и не е хубаво да стоиш тук. - каза Анди и я хвана за ръка.
- Да мили, прав си. Добре колеги, пазете се без мен и успех в работата! - каза Шарън и двамата с Анди потеглиха. Алисън умираше от завист. Тя искаше да притежава Анди на всяка цена. Шарън почиваше вкъщи и се грижеше за здравето си. Тя все още не можеше да избие мисълта за Алисън от главата си и когато се досещаше за това, че Анди ще работи в участъка заедно с нея, не можеше да си намери място, беше твърде неспокойна. Вечерта, когато Анди се прибра и видя как Шарън се грижи за Кейтлин и близнаците, той въздъхна радостно.
- Анди, ела. - каза Шарън.
- Татко, как ще се казват новите близнаци? - попитаха Еми и Антъни.
- Не знам милички, не сме решили. - отвърна Анди.
- Деца, ще решим имената на децата, когато те се родят и разберем дали са момичета или момчета... или пък... момиче и момче като вас. - добави с усмивка Шарън.
- Мамо, Анди, ние с Никол ще заведем Еми и Антъни на кино и може да се върнем около 10 часа. - каза Ръсти.
- Добре, но не закъснявайте. - каза Шарън. Те двамата дадоха целувка на близнаците и те тръгнаха с Ръсти и Никол. Анди виждаше как Шарън стои замислено.
- Шарън, какво ти има? Не се ли чувстваш добре? - попита Анди загрижено.
- Не, не се притеснявай добре съм. - отвърна Шарън. Ще заведа Кейтлин в стаята й за да спи.
- На татко хубавата принцеса, лека нощ миличка. - каза Анди и целуна дъщеря си. Той все още не можеше да разбере неспокойствието на Шарън. През нощта Анди се събуди и видя, че Шарън не е заспала.
- Шарън, нима още не си заспала? - попита Анди.
- Не можах, не ми се спи. - каза Шарън умислено.
- Шарън, кажи ми, какво ти има? Държиш се твърде странно. - каза Анди. Шарън се повдигна леко с помощта на Анди.
- Виж Анди... Аз съм много неспокойна относно работата. Не знам, бременна съм за трети път отново със близнаци и някак си, много ме е страх. - каза Шарън.
- Но защо те е страх? Ако се притесняваш за раждането...
- Не Анди, не точно. Не се притеснявам нито за раждането нито за това как ще се справям в работата след майчинството, когато ще бъда с 3 деца. Знам, че Ръсти и Никол ще ми помагат, но аз се притеснявам твърде много за това как ще се справяте без мен в екипа. - каза Шарън тъжно и замислено.
- Мила, ще се справим, ще видиш. Да, твоята липса ще се усеща през цялото време, но бъди сигурна, ще се справим дори и да бъде трудно. - успокои я Анди.
- Анди, вярвам напълно на теб и на Провенза, също така на Ейми и на Хулио, но нямам доверие на Алисън. - каза Шарън с малко по-висок тон.
- Шарън, не искам да започваме да говорим отново за това. - каза Анди.
- Но аз искам, защото не мога да понасям Алисън да работи в участъка, тя не е достоен човек, тя... - прекъсна Шарън.
- Шарън, успокой се, бременна си в 4 месец и не искам да спорим, не искам да навредиш на себе си или на детето. - каза Анди и стана от леглото. Шарън започна да плаче.
- Може би както тя те харесва и ти я харесваш? - каза Шарън плачейки. Анди изпадна в шок от думите й.

- Шарън, чуваш ли се какво говориш? - каза ядосано Анди.
- Нима не е истина? - развика се плачейки тя.
- Откъде измисли, че Алисън ме харесва или най-малко, че аз я харесвам? - каза гневно Анди.
- Защото виждам всеки път как те гледа, сякаш е нещо много повече от приятелство. И аз съм сигурна, че тя те обича и иска ти да се разведеш с мен. - разкрещя се Шарън. Анди седна до нея.
- Виж Шарън. Не съществува друга жена на този свят освен теб. Аз те обичам, обичам децата си, семейството си. В момента ти си в много деликатно състояние. Очакваш отново близнаци и си много по-чувствителна. - каза Анди и я прегърна. Тя изля всичките си сълзи.
- Шарън, не прави това. Ще навредиш на себе си и на децата. - каза Анди.
- Обещай ми Анди... Обещай ми, че ще ме обичаш каквото и да се случи, обещай ми, че нашата любов никога няма да свърши, обещай ми, моля те. - шепнеше тя съвсем тихо.
- Обещавам ти, ако това ще те успокои, обещавам ти. - каза Анди и се прегърнаха още по-силно. На сутринта, когато Анди беше в участъка а близнаците на училище, Шарън разговаряше с Никол, държейки на ръце Кейтлин.
- Шарън, добре ли си, изглежда не си спала? - попита Никол.
- Да, добре съм, просто не ми се спеше. - отвърна тъжно Шарън.
- Не ти вярвам. Някакъв проблем ли има? Ако има проблем, сподели с мен. - каза Никол.
- Никол, сигурно знаеш за новата асистентка на Хулио, дедектив г-жица Алисън. - каза Шарън.
- Да, запознахме се на рождения ден на Кейтлин. Какво за нея? - учуди се тя.
- Мисля че... Тя харесва баща ти и иска да ми го отнеме. - каза Шарън. Никол изпадна в ужас от думите й.
- Но Шарън, как? Как е възможно такова нещо? Тя е на 25 години, как ще харесва баща ми? Сигурна ли си, че е така? - попита още веднъж Никол.
- Сигурна съм Никол. От деня в който я видях, разбрах, че тя иска да има близки отношения с Анди. Иска да ми онеме Анди. - отвърна тя.
- Дори и да е така, не ми се вярва, че баща ми ще я доближи до себе си, той те обича. - каза Никол замислено.
- Права си, но много ме е страх и не знам какво да правя. Бременна съм и много ме е страх, че Анди ще ме изостави също като Джак. - каза Шарън.
- Шарън, не се притеснявай, ще поговоря с татко, ще разрешим това. Ако трябва ще изгоним Алисън от работа, ти бъди спокойно, моля те, грижи се за себе си и неродените ти деца. Дръж се, моля те. - каза Никол и тръгна към участъка за да поговори с баща си. Шарън приспа Кейтлин и я сложи да спи. След това заспа дълбок сън. Никол беше пристигнала в участъка.
- Здравей татко. - каза тя.
- Никол? Каква изненада скъпа, влез. - каза Анди.
- Имаш ли време за малък разговор? - попита Никол.
- Разбира се, седни. - каза той и затвори вратата.
- Татко, преди малко бях при Шарън. Усещам, че тя е изпаднала в депресия заради Алисън. - каза тя.
- Не знам Никол, много ме е страх, че може да навреди на себе си или на близнаците които очаква. - каза Анди тъжно.
- Татко, може ли да бъде истина това, че Алисън те харесва? - попита Никол.
- Не знам Никол, всъщност... Не вярвах, че може да има такова нещо, но когато пристигнах тази сутрин в участъка, тя дойде при мен и попита как е Шарън. Първоначално си помислих, че е попитала с добри намерения, но после когато й казах, че не е спала цяла нощ, сякаш усетих не тъжно поведение а радостно, да, тя сякаш беше се зарадвала, че Шарън може да изгуби децата. - отвърна Анди замислено.
- Татко, има само един начин да се оправят нещата. И това е да изгониш от работа Алисън. - каза Никол гневно. Анди кимна с глава, като даде съгласие.

Изведнъж дойде Алисън. Анди застана пред нея.
- Алисън... Извинявам се много, но... трябва да напуснеш работа. - каза Анди.
- Но, защо г-н Анди? - попита тя през сълзи. Никол я беше разбрала също като Шарън.
- Моля те Алисън, за доброто на жена ми Шарън и за мое добро, моля те, върви си. - помоли я Анди два пъти.
- Добре, щом е за ваше добро, ще си тръгна, извинете ме. - каза Алисън и излезе от кабинета разплакана. Провенза, Ейми и Хулио, нямаха идея за постъпката на Анди.
- Анди, какъв е проблемът? Защо изгони Алисън толкова внезапно? - попита Провенза.
- Не е внезапно Луи, трябваше, беше нужно. - отвърна той.
- Но защо? - намеси се Хулио.
- Защото тази жена харесваше баща ми и ненавиждаше Шарън! Освен това искаше да прекрати отношенията им. - каза Никол ядосано.
- Не може да бъде, как е въможно. - учуди се Провенза.
- Шарън не беше спокойна, тя беше изпаднала в огромна депресия а състоянието й в момента е деликатно. - каза Анди.
- Направил си добре Анди, подкрепям те, отиди вкъщи и се погрижи за Шарън. Ние сме тук, ако има нещо ще ти звъннем. - каза Провенза. Анди си тръгна. Той видя Шарън как спи. Седна до нея и я целуна леко по бузата. Тя се събуди.
- Анди, какво правиш тук? - попита тя сънливо.
- Ще съм при теб днес. - отвърна той с лека усмивка.
- Радвам се за това, но нямаш ли работа? - каза тя.
- Провенза е в участъка, ако има нещо спешно, той ще ми се обади, не се притеснявай. - каза Анди и стисна ръката на Шарън. Той й помогна да се изправи.
- Шарън, днес Алисън напусна работа, вече можеш да бъдеш спокойна. - каза Анди.
- Добре, радвам се, че сте я изгонили, тя не беше достона за екипа ни. - отвърна Шарън.
- Искам да бъдеш спокойна, знаеш много добре, че трябва да се пазиш за здравето на децата, нали? - каза Анди и я прегърна. Вечерта Анди си играеше с близнаците, Шарън хранеше Кейтин и ги гледаше с възхищение.
- Мамо, кога ще се родят другите близнаци? - попитаха Еми и Антъни.
- Много скоро мили мои душици,много скоро. - отвърна тя радостно.
- Толкова ли сте нетърпеливи? - ппита Анди гъделичкайки децата.
- Анди, моля те не ги гъделичкай, знаеш ги какви са. - добави Шарън.
- Ние просто си играем, нали деца? - каза Анди.
- Добре, тази вечер баща ви ще ви помогне да си легнете, тъй като батко ви Ръсти и кака ви Никол не са у дома. Аз ще сложа сестра ви Кейтлин да спи след което ще дойда за целувка. - каза Шарън. Анди заведе близнаците в стаята им. След като Шарън беше сложила Кейтлин да спи, влезе в стаята на Еми и Антъни и им даде целувка за лека нощ. Анди беше заспал уморен в спалнята. Извднъж звънна телефонът на Шарън.
- Ало? - каза тя.
- Г-жо Шарън? - каза плачлив ценски глас.
- Аз съм, с кого говоря? - попита тя.
- Аз съм Алисън. - отвърна тя. Шарън седна на леглото. Тя гледаше да не събуди Анди.
- Какво искаш? - попита Шарън строго.
- Нищо г-жо. Просто ви потърсих за да ви пожелая безгрижно раждане, тъй като няма да мога да го направя, излезнах от работа и затова реших да ви кажа предварително. - каза Алисън.
- Не беше нужно, лека нощ. И още нещо: моля повече не се обаждай. - каза Шарън и затвори телефона замислено. Ани се събуди.
- Шарън, с кого говореше? - попита той.
- С Андреа мили. - излъга тя.
- Легни си, късно е. - каза Анди загрижено. Тя легна в прегръдките на Анди и заспа веднага

5 месеца по-късно...
Шарън беше в 9 месец от бременността. Тя очакваше с нетърпение раждането на близнаците. Макар и Алисън да беше напуснала работа, целта й не се промени. Тя искаше да спечели Анди на всяка цена. Тя беше готова дори да убие Шарън, която беше капитан и добре обучен полицай. Един ден, когато близнаците и Ръсти не бяха вкъщи а Никол беше на важна среща, Шарън получи контракции. Тя грабна телефона за да се обади на Анди.
- Ало, ах, ох, ах-хаа. Анди? Къде си? - попита задъхано тя.
- В офиса съм Шарън, какво има? - попита Анди загрижено.
- Аз... ааахаа. - извика тя силно.
- Шарън, добре ли си? Да не би да раждаш? - попита притеснен Анди веднага.
- Анди... Моля те, ела бързо вкъщи... Аз... а...аз... ах... аз раждам... близнаците идват. - каза тя крещейки от болка.
- Шарън, идвам веднага. Обади ли се на 911? - попита Анди.
- Да, аз съм сама вкъщи... о...обадих се,ах...ох...ахааа... но мисля, че децата ще се родят...преди...аххххааааа... преди да отидем в болницата. - отвърна Шарън и водата й изтече. Анди се беше прибрал 5 минути след разговора. Шарън беше хвърлила телефона върху масата и беше легнала на дивана.
- Шарън, тук, съм. Добре ли си? - попита веднага Анди.
- Анди... ахааа... помогни ми... страх ме е... ахааа... - каза Шарън задъхано и крещейки.
- Добре мила, тук съм, при теб, ще ти помогна да родиш нашите деца, само искам да бъдеш спокойна. - каза Анди. Шарън крещеше силно. Контракциите бяха все по-силни и тя чувстваше как близнаците идват близ един до друг.
- Първо ще донеса топла вода. - каза Анди.
- Топла...ахааа...т...топла вода? За какво? - попита Шарън задъхвайки се.
- Мила, така се осъществява раждане в домашни условия. Ще серилизирам ръцете си и ще донеса водата. - отвърна той.
- Трябват... ахааааааааа... Трябват ми кърпи или нещо подобно за децата... - каза Шарън и започна да вика. Анди беше изпаднал в паника от вълнение и не помнеше къде са кърпите.
- На масата за кафе...имам кърпи... ахааааааа... донеси ги. - подесети го Шарън. Той стерилизира ръцете си, взе ножица за пъпната връв, донесе водата заедно с кърпите и клекна до Шарън.
- Мила, сега отвори краката си, помогни ми да ги видя. - каза Анди.
- Усещам...ахаааааааааааааа... че е момиче, не се шегувам, усещам го. - каза през сълзи Шарън.
- Добре мила, сега ми дай добър тласък, хайде. - каза Анди. Шарън затвори очи и се спусна. Тя крещеше силно. Когато главата и раменете на бебето излезе тя изпищя.
- Справяш се отлично скъпа, направи го още веднъж, моля те, хайде Шарън. Тя отново започна да крещи. То се роди и  Анди зави бебето и го сложи върху гърдите на Шарън.
- Малката ми дъщеричка. - възкликна през сълзи Шарън.
- Прекрасна е Шарън. - добави Анди.
- Здравей Натали, аз съм майка ти. - каза тя и я целуна. През това време Никол пристигна вкъщи. Анди й се бе обадил по пътя за да дойде възможно най-скоро. Докато Шарън гледаше Натали тя изведнъж получи още една силна контракция и започна да крещи. Никол взе бебето от нея.
- Какво мога да направя татко? - попита тя.
- Обади се на 911, трябва да заведем Шарън в болницата. - отвърна Анди. Тя не помнеше дали беше потърсила 911 заради контракциите.
- Шарън, хайде, помогни ми. - каза Анди. Шарън отново започна да вика силно. Когато и второто бебе се появи на бял свят, около врата й беше малко синьо. Сърцето на Анди сякаш спря за момент.
- Хайде детето ми, поплачи. - каза той с надежда.
- Анди, дай ми я. - каза Шарън със страх в очите. Той я даде в ръцете й. Шарън я погали леко по гърба и изведнъж тя заплака. Очите на Анди и Шарън светнаха.
- Шарън, ти си чудесна мила. Как успя? - попита радостно Анди.
- Бях изгледала един специален документален филм за раждането на близначки, от там съм го научила. - отвърна тя с усмивка.
- Здравей Мадисън. Аз съм твоята майка, а това е баща ти. - каза Шарън.
- И двете са прекрасни Шарън, също като теб. - добави Анди. След известно време пристигна линейката и Шарън беше отведена в болница заедно с децата. Ръсти пристигна щом чу новината. Заедно с Еми и Антъни, всички бяха много развълнувани.
- Анди, всичко наред ли е? Наистина ли мама роди вкъщи? - попита Ръсти.
- Да, не можеш да повярваш каква паника и какъв шок изживяхме. - каза Анди със усмивка.
- Да, и да знаеш, татко е помогнал на Шарън да роди. - каза Никол със усмивка дърцейки Кейтлин.
- Анди? Ти да не би да си бил гениколог? - попита Ръсти саркастично със смях.
- Хей, я не се шегувай. - каза Анди.
- Сестра, как е Шарън? - попита Анди.
- Много добре, може вече да я видите. Близначките също са добре, не се притеснявайте. - отвърна тя и се отдалечи.
- Близначки? Имаме сестрички! Ураа!!! - извикаха Еми и Антъни. Анди ги прегърна силно.