Съпруг и съпруга - Част 1 [Тежки престъпления]

Предишната тема Следващата тема Go down

Съпруг и съпруга - Част 1 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Вто Апр 05, 2016 10:46 pm

Бяха изминали няколко дни откакто Шарън бе разбрала за бебето което очаква, но с всеки изминал ден тя не можеше да намери правилния начин за да каже на Анди. Със страх, че той си би помислил, че това е ужасна идея, тя седна на стола пред банята взимайки още един тест за бременност. Шарън трябваше да се увери, че наистина е бременна. Това беше ясно като бял ден. Тя бързо изми ръцете си и се запъти към кабинета си. Тя затвори вратата и седна да помисли за най-удобния начин за да каже на Анди. Поглеждайки през прозореца на офиса си, тя видя как Провенза и Анди се смеят. В удобен момент той улови погледа й. Тя въздъхна и му направи знак. Анди с усмивка затвори вратата.
- Затвори щорите. - помоли я тя строго.
- Шарън, случило ли се е нещо? - попита Анди затваряйки щорите.
- Аз трябва да ти кажа нещо много важно, просто не мога да го запазя повече в тайна. - каза Шарън въздишайки.
- Мила, кажи ми просто какъв е проблемът? - каза Анди разтрвожен. Тя бръкна в джоба си и му подаде положителния тест за бременност. Той погледна без да каже нищо. Тя затвори очите си изпълнени със сълзи. В мига който ги отвори, Шарън видя пред себе си Анди.
- Чакай, ти добре ли си? - попита Шарън учудено.
- Шегуваш ли се? Аз съм напълно добре, това е ужасяващо хубаво. - отвърна Анди изпълнен с щастие.
- Моля те, без шеги. - каза тя.
- Сигурна ли си, че наистина си бременна? - попита Анди. Тя леко се усмихна и се приближи до бюрото си.
- Всеки тест е положителен, но утре имам среща с лекар за да се уверя, че всичко е наред. - обясни Шарън усмихвайки се. Анди беше шокиран от хубавата новина, очите му бяха изпълнени със сълзи.
- Знаеш че те обичам. - каза Анди приближавайки се до нея.
- Знам. - отвърна Шарън. Анди сложи ръка върху корема й.
- Това наистина ли се случва? - попита Анди радостен.
- Очевидно да. - отвърна тя. Шарън знаеше, че това е опасно за здравето й и за здравето на бебето, но това би могло да се превърна в хубав подарък за тях. Анди отново я целуна нежно.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 2 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Вто Апр 05, 2016 11:16 pm

На другата сутрин Шарън седеше в офиса си. Тя въздъхна и затвори очи за миг. Тя сложи ръка върху корема си и усети как бебето я рита. Шарън се усмихна и видя пред себе си Анди.
- Лейтенант Флин в моя кабинет? - каза тя със закачка.
- Всичко наред ли е? - попита той притеснен.
- Ела тук. - отвърна Шарън и хвана ръката му. Анди седна плътно до нея. Шарън сложи отново ръка на корема си в очакване бебето да ритне. Тя се усмихна когато усети ритането.
- Видя ли това? - каза с усмивка Шарън.
- Невероятно мила, то наистина рита. - възкликна Анди и сложи ръка върху корема й. Той я целуна нежно и се усмихна.
- Обичам те. - каза тихо Анди.
- И аз те обичам. - промълви Шарън с усмивка. Изведнъж дедектив Сайкс ги прекъсна.
- Време е за партито. - каза той. Шарън кимна.
- Да отидем ли да им кажем? - попита щастлив Анди.
- Мисля, че е време. - отвърна Шарън и хвана ръката на Анди. Те видяха как Ръсти говори със смях на Провенза. Шарън ги загледа с усмивка.
- Можем ли да имаме вниманието на всички? - каза с висок тон Шарън. Всички ги загледаха внимателно.
- Анди и аз... ще имаме бебе. - каза Шарън прехапвайки устни.
- Значи сте бременна? - попита радостен Сайкс.
- Да, очевидно, не е планирано, но ние сме приятно изненадани. - каза Шарън с усмивка. Анди засия от щастие.
- Поздравления. - каза Санчес. Хората ги поздравяваха. Шарън и Анди говориха за бебето цяла вечер. На следващия ден Анди чакаше пред вратата Шарън да завърши важния телефонен разговор. Тя му даде знак да влезе вътре.
- Скъпа, ще се видим в петък. Обичам те. - каза Анди. Тя го погледна с възхищение. Изведнъж Анди се върна обратно.
- Нали не си забравила? - попита Анди.
- Кое? - учуди се Шарън.
- Вечерята с Патрис и Провенза. - отвърна той. Шарън се облегна на стола.
- Напълно забравих за това. - каза Шарън и се намръщи леко.
- Ако не искаш ние можем да го отложим. - каза Анди.
- Не, не, Анди, всичко е наред. По кое време? - попита тя със мек смях.
- 18:30 часа утре вечер. - отвърна Анди.
- Много добре. - каза Шарън и взе да подрежда папките си.
- Как е малкият човек днес? - попита Анди с усмивка.
- Много активно. Изглежда е спокойно единствено когато съм в движение. - отвърна Шарън подреждайки папките.
- Кога каза, че ще ти бъде последния ден? - каза Анди.
- Мисля, че другият месец, но това зависи от лекаря. - каза тя. Анди кимна с глава тръгвайки към вратата.
- Ще ме оставиш ли? - попита Шарън.
- Никога. - отвърна Анди с усмивка. Шарън се засмя подреждайки файловете си. На излизане Анди срещна Провенза.
- Нали не си забравил за срещата? - попита Анди със смях.
- Мдааа. - изръмжа Провенза. Шарън свърши работата си, затвори вратата и загаси осветлението.
- Готова ли си? - попита Анди.
- Да. - отвърна тя. Двамата се качиха в асансьора. Шарън се облегна на стената.
- Добре ли си? - попита Анди загрижен.
- Да, просто дъщеря ти рита ребрата ми, изцяло всичко. - отвърна Шарън с лека уморителна усмивка.
- О дъще моя. - възкликна той и сложи ръка върху корема на Шарън.
- Добре малък човек, дай на мама почивка. - каза той. Шарън се усмихна поглеждайки към него.
- Ние трябва да й намерим име. - заяви Шарън. Анди се замисли за момент.
- Права си, винаги съм искал името Кейтлин. - каза Анди.
- Кейтлин? - каза Шарън. Анди сви рамене.
- Много хубаво име Анди, твърде хубаво. - каза Шарън със усмивка. Той кимна леко. Двамата излезнаха от асансьора и се запътиха към къщата на Патрис и Провенза.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 3 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Вто Апр 05, 2016 11:44 pm

Шарън и Анди бяха пристигнали у дома на Провенза и Патрис. Тя ги прегърна влизайки.
- Много се радвам да ви видя. - каза Патрис радостно.
- Ние също. - каза Шарън и прегърна приятелката си силно. Двете жени бяха много добри приятели. Шарън беше много любяща жена и майка освен ченге.
- Ако цяла вечер си говорите двете, ние с Провенза какво ще правим? - попита Анди саркастично.
- Анди, мисля че трябва да осъзнаеш нещо много важно. Аз и Шарън сме жени, освен това тя е бременна. Ние винаги ще имаме какво да говорим. - каза със смях Патрис.
- Да влизаме ли за вечерята? - покани ги Провенза.
- Да, прав си. - добави Анди. След вечерята компанията приятели си говориха дълго време. Изведнъж Шарън трепна леко.
- Добре ли си? - ппита притеснен Анди. Тя кимна с мека усмивка.
- Да, добре съм, не се притеснявай. Радостите на бременността. - отвърна тя със усмивка.
- Смяташ ли да ме лъжеш? - каза Анди.
- Може би. - добави тихо Шарън.
- Нима не си щастлива, че си бременна с детето ми? - попита Анди.
- Понякога искам да те убия. - подсмихна се тя.
- Вие двамата сте толкова сладки... - усмихна се Патрис.
- Смяташ ли че са сладки? - попита закачливо Провенза.
- Да, както смятам, че сме ние. - отвърна тя и го целуна. Изведнъж се чуха викове и изстрели отвън. Шарън, Анди и Провенза бяха осъзнали, че не носят оръжията си. Предният прозорец се пръсна и Шарън се удари в пода. Анди я хвана бързо. Куршумите и писъците спряха. Анди седна и загледа Шарън.
- Добре ли си? - попита той помагайки й да стане от пода.
- Да, ами ти? - попита загрижено Шарън.
- Добре съм. - отвърна Анди.
- Луи! - изпищя Патрис.
- Добре съм, просто куршумът оцели рамото ми. - каза Провенза държейки ръката си. Шарън извади телефона си и се обади на 911. Всички бяха в болницата. Анди стоеше облегнат на стената. Той имаше кръв по ризата. Ръсти бе разбрал за случая и донесъл чиста риза на Анди. Шарън беше при лекаря си за да я прегледа дали всичко с нея и бебето е наред. Анди беше в очакване. Изведнъж Шарън излезе от кабинета на д-р Нелсън.
- Аз съм добре, и бебето е много добре. - заяви Шарън. Анди се успокои за момент.
- Как е лейтенант Провенза? - попита загрижено тя.
- Добре е, но Патрис ми каза, че ще направят ренгенова снимка за да разберат мястото на куршума. Може да се наложи операция. - отвърна Анди замислен.
- Не мисля, че някога съм бил толкова уплашен колкото тази вечер, не дори и за собствения си живот. - заяви Анди. Той протегна ръка към корема й.
- Не искам да те изгубя, нито теб, нито нашето дете. - каза Анди. Шарън се усмихна нежно и положи ръката си върху неговата.
- Ти направи живота ми невероятен. Без значение какво ще се случи от тук нататък. Животът с теб е прекрасен. - добави Шарън с лека усмивка. Анди се засмя и я целуна по челото.
- Мамо! - изведнъж дойде притеснен Ръсти.
- Как си? - прегърна я той силно.
- Добре съм миличък, не се притеснявай. И аз и бебето сме добре. - каза Шарън.
- Видях всичко по новините, после Анди ми се обади и изтичах при вас. Уплаших се много за теб мамо. - каза Ръсти и още вднъж прегърна майка си. Анди ги гледаше с възхищение.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 4 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Сря Апр 06, 2016 12:04 am

1 месец по-късно...
Шарън беше без малко повече от седмица. Ръсти беше на училище а Анди на работа. На нея й беше много скучно сама. Тя седна на дивана, затвори очи и усети ритането на дъщеря си.
- Хей ти. - възкликна Шарън. Аз мисля че татко трябва да се върне вече у дома? - говореше тихо тя. Бебето продължи да я рита и тя трепна леко.
- Добре миличка, знам че си там. - каза усмихвайки се и галейки корема си Шарън. Тя се чувстваше щастлива при всяко ритане и си спомняше какъв голям късмет е то за тях. Изведнъж звънна телефонът й. Беше Анди.
- Здравей мила. Аз съм много натоварен с работа. Как си? - попита той.
- Много добре, има ли новини от Провенза? - каза Шарън.
- Да, той е добре, възстановява се. - отвърна Анди. Тя въздъхна. След случая със стрелбата тя не можеше да се разстройва за нищо. За идеята, че тя би могла д бъде застреляна или Анди, или тя да загуби бебето. След разговора си с Анди, тя си полегна в спалнята.
- Мамо, добре ли си? - попита Ръсти.
- Да скъпи, добре съм. - отвърна тя.
- Среща ли имаш? - попита Шарън.
- Да, ако има някакъв проблем звънни ми. - отвърна той.
- Добре, забавлявай се. - усмихна се тя. След около 1 час Анди се прибра вкъщи.
- Как си мила? - попита той и приседна до Шарън.
- Много добре. - отвърна Шарън с лека усмивка.
- Къде е Ръсти? - каза Анди.
- Излезе с приятели на вечеря, но не искаше да ме остави. - каза Шарън замислено.
- Но защо? - учуди се Анди.
- Той се притеснява много за мен, да не би да се случи нещо лошо. Но аз съм вече почти в седмия месец от бременността и съм много добре. - заяви Шарън.
- Да, права си. Искаш ли да ти донеса вечерята тук? - попита Анди. Шарън кимна с глава. След вечерята той пусна нежна музика и вдигна Шарън на крак.
- Но какво правиш? - попита тя.
- Отдавна не сме танцували. - добави Анди.
- Добре, но мислиш ли че е редно? - попита Шарън.
- Защо не? Ела. - каза Анди и разтвори ръцете си. Те танцуваха бавно и прегърнати.
- Няма по-хубава музика от тази. - прошепна тя със затворени очи. Анди започна да тананика и Шарън се засмя силно.
- Искам да се оженим след като Кейтлин се роди. - каза Шарън.
- Нямам търпение да бъдеш официално моя съпруга. - добави Анди. Тя спря когато устните му се срещнаха в нейните. Тя се усмихна и те се отдадоха на затоплена целувка.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 5 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Сря Апр 06, 2016 10:36 pm

На следващата седмица Анди беше в отпуск за да бъде по-близо до Шарън в специалния момент. Той не се отделяше и за миг от нея. Шарън се чувстваше най-щастливата жена на света заобиколена от грижите и обичта на мъжа когото обича.
- Добро утро скъпа! Време е за закуска. - каза с усмивка Анди поднасяйки топла супа и малинов чай за Шарън.
- Анди, толкова си мил и загрижен. - възкликна тя. Анди седна до нея и й подаде лъжица от супата.
- Мммм... Много е вкусна. Кой я приготви толкова добре? - попита Шарън.
- Няма да повярваш, но Никол ми помогна да го направя специално за теб. Това е била специална супа за бременни жени. - отвърна Анди.
- Никол е била тук и аз не съм разбрала? - разстрои се Шарън.
- Да мила, ти спеше много дълбоко а и тя имаше спешна работа. Ще се видите друг път. - каза Анди. Когато Шарън свърши със закуската Анди й помогна да стане за да може да се преоблече. Двамата седнаха на дивана прегърнати гледайки романтичен филм. Шарън хвана корема си за момент. Анди се притесни.
- Шарън, всичко наред ли е? - попита той притеснен.
- Да Анди, всичко е наред. Просто Кейтлин вече няма търпение да се запознае със всички. - отвърна Шарън усмихвайки се. Анди кимна и сложи ръка върху корема й.
- Нашата малка принцеса няма търпение да се запознае с татко Анди, с братята си Рики и Ръсти, и сестрите си Емили и Никол. - добави Шарън. Анди пусна ръката си.
- Шарън... Забрави някой. - каза Анди тъжен.
- Така ли? Кой съм забравила? - попита тя.
- Себе си Шарън. Тя ще има нужда най-много от майка си, от теб Шарън... - отговори Анди замислен и с тъжен поглед. Шарън помисли за момент.
- Анди, аз не съм сигурна, че при раждането всичко ще бъде наред. Аз наистина не знам. Аз мога да не видя дъщеря си. - каза Шарън със студен леден поглед. Очите на Анди се изпълниха със сълзи.
- Не Шарън, ти ще видиш дъщеря си, аз го предчувствам. Ние ще бъдем много щастливо семейство, уверявам те. - каза Анди неспокойно и хвана ръката на Шарън. Тя го прегърна силно. Вечерта Никол бе дошла да ги види отново.
- Шарън, как се чувстваш? Сестра ни измъчва ли те много? - попита Никол със усмивка.
- Много съм добре Никол, ако изключим ританията на сестра ти, която сякаш бунтува вътре в мен. Вече няма търпение да се роди. - отвърна Шарън със смях държейки корема си.
- Разбирам те. Татко, би ли ни оставила на саме за малко? - каза Никол.
- Разбира се. Отивам при Ръсти. - каза любезно Анди. Никол седна до Шарън.
- Шарън, някакъв проблем ли има? - попита Никол.
- Не, откъде си помисли това? - отвърна Шарън.
- Има проблем, знам го. И ти и татко сте малко напрегнати дори и да се усмихвате, аз съм убедена, че има нещо нередно. Моля те, кажи ми. - каза Никол и хвана ръката на Шарън. Тя се замисли за момент.
- Виж, Никол... Аз и Анди сме притеснени много за раждането... Знаеш много добре, че има огромен риск. Лекарят ме увери, че всичко ще бъде нсред но... не изключи, че може да има усложнения. - обясни набързо Шарън. Никол кимна.
- Шарън... Знам, че изпитваш огромен страх, но те уверявам. Ти ще бъдеш много добре и заедно с татко ще отгледате сестра ни Кейтлин. Бъди сигурна, всичко ще бъде наред. - добави Никол. Шарън я прегърна. Очевидно думите на Никол й даваха кураж.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 6 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Сря Апр 06, 2016 11:06 pm

На другия ден, Шарън трябваше да отиде за последен път в участъка преди раждането. Анди й помагаше да се изкачи по стълбите. Всички бяха много радостни да видят своя капитан отново след дълго време.
- Капитане, как сте? - попита Ейми.
- Благодаря ти, добре съм. - отвърна тя с усмивка.
- Бременността ви е напреднала доста. Колко време има до раждането? - попита Сайкс.
- Около месец и половина. - отвърна Шарън.
- Стига сте я разпитвали толкова много. Първо да влезем в кабинета й. - каза строго Анди. Шарън седна на бюрото си, прегледа папките и направи последните си капитански задължения преди раждането. Изведнъж тя видя Провенза.
- Лейтенант! Вие сте на работа? Как сте? - запита веднага радостно тя.
- Много добре капитане. Отдавна не сме се виждали? Колко време ви остава до раждането? - попита Провенза щастлив от факта.
- Само месец и половина. - отвърна радостно Шарън.
- Много добре. Предполагам, сте дошли за последни преглеждания преди майчинството. - добави Провенза.
- Напълно сте прав. - отвърна Шарън.
- Как си Анди? - попита Провенза своя стар приятел.
- Много добре Луи, ти как си? Ами Патрис? - каза Анди.
- И аз и Патрис сме добре. Пожелаваме ви безгрижно раждане и скоро да видим малкото ангелче. - добави Провенза.
- Надявам се. - каза с усмивка Шарън. Анди хвана ръката на своята любима и двамата се прибраха уморени вкъщи. Ръсти учише за изпитите, но постоянно мислеше за здравето на майка си. Шарън и Анди си говориха на вечеря.
- Шарън, добре ли си? - попита Анди загрижен.
- Да скъпи, добре съм. - отвърна тя с лека усмивка.
- Не ме лъжеш нали? - попита закачливо Анди.
- Смяташ ли? Аз съм капитан и не бих излъгала за каквото и да е. Май сте забравили лейтенант Флин. - отвърна Шарън саркастично. Анди се засмя и хвана ръката на Шарън. Тя го погледна със красивите си зелени очи.
- Знаеш ли Шарън... Искам дъщеря ни да прилича на теб. Искам тя да бъде красива като теб, да притежава твоите красиви зелени очи и твоята хубава коса. - добави Анди възхитително.
- Ти... Ти си толкова мил Анди... Ти ще бъдеш най-добрият баща на света. - каза Шарън със усмивка.
- Емили и Рики ще дойдат ли на раждането? - попита Анди.
- Говорих с тях вчера, но не съм сигурна. Те много искат да присъстват, но имат и много важна работа. Когато имат възможност ще пристигнат, и те нямат търпение да се запознаят с Кейтлин. - отвърна Шарън.
- Радвам се. Ще бъде много добре да дойдат. - добави Анди.
- Ще отида при Ръсти. - каза Шарън.
- Да ти помогна ли? - попита Анди.
- Не, ще се справя. - отвърна Шарън.
- Мамо? - учуди се Ръсти когато видя пред себе си Шарън.
- Свърши ли с ученето? - попита мама Шарън.
- Да, свърших. - отговори Ръсти замислен.
- Кога са изпитите? - разпита го тя.
- След два дни. - отвърна той.
- Всичко е наред нали? - каза Шарън.
- Да. Мамо... Как се чувстваш? - каза Ръсти.
- Много добре миличък, но защо ме питаш? - попита учудено Шарън.
- Не знам. Раждането е много близо и аз се притеснявам много за теб. - добави Ръсти.
- Всичко ще бъде нред миличък. Сега е време да спиш, хайде на мама хубавеца да спи. - разглези го Шарън. Ръсти си легна щастлив. Шарън му даде целувка за лека нощ.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 7 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Сря Апр 06, 2016 11:32 pm

През нощта Шарън и Анди си говориха в спалнята.
- Скъпа, след раждането и след сватбата мисля да отидем на меден месец. - каза Анди.
- Анди, мисля, че го бяхме обсъждали много пъти. Аз не се нуждая от меден месец. - каза Шарън.
- Да, но се нуждаеш от почивка. Искам да прекарам с теб една нощ насаме. Единственото което искам да знаеш, че ти си любовта на живота ми. - добави Анди.
- Една нощ беше всичко което е необходимо. - каза Шарън поглеждайки към корема си. Анди се засмя и я прегърна.
1 месец по-късно.............................................................
Шарън беше получила контракции и беше настанена в болница. Тя вече броеше часовете до новата среща с дъщеря й Кейтлин. Всички бяха много притеснени. Емили и Рики също бяха пристигнали за да видят майка си и сестра си която ще се роди.
- Емили! - каза Анди и я прегърна силно.
- Как е мама Анди? - попита тя.
- Добре е, но има много силни контракции и всеки момент може да роди. - отвърна Анди развълнуван и притеснен.
- А с цезарово сечение ли ще бъде или нормално? - намеси се Рики.
- Не знам, лекарят каза, че може да роди нормално но ако има някакво усложнение ще направят операция. - обясни Анди.
- Може ли да я видя преди раждането? - попита Емили.
- Разбира се. - каза Анди.
- Емили, каква приятна изненада. - каза Шарън радостно.
- Как си мамо? Имаш ли много болка? - попита Емили.
- Не миличка, добре съм. Имам контракции, но майките са силни и издържат на всичко, не се притеснявай. - успокои й я Шарън.
- Нямам търпение вече сестра ни да се роди. - добави Емили.
- Аз също. - отвърна леко тя.
- Време е за раждането, моля излезте навън. - каза мед.сестра.
- Добре. Мамо, всички те чакаме. - каза Емили и целуна майка си. Тя кимна леко с глава. Когато отвеждаха Шарън в операционната Анди хвана ръката й.
- Шарън, обичам те и ще те чакам. - каза Анди.
- Обичам те Анди. - добави тя и Анди пусна ръката й. Всички чакаха в голямо напрежение. Изведнъж дойдоха Провенза и Патрис.
- Как е Шарън, Анди? - попита Патрис.
- В операционната. - отвърна замислен той.
- Не се притеснявай, всичко ще бъде наред. - каза Провенза. След около 15 минути д-р Нелсън излезе от операционната.
- Имам добри новини. И г-жа Шарън и бебето са напълно добре. Може да ги видите в стаята им. Честито. - каза щастливо Нелсън и потегли към кабинета си. Всички сияеха от щастие.
- Анди, ти отиди пръв, ти си бащата. - каза с усмивка Ръсти.
- Да Анди, хайде. - каза Емили.
- Защо още стоиш, отиди при жена си и дъщеря си. - подтикна го строго Провенза. Анди влезе щастлив в стаята. Той видя малката си дъщеря, която спи в кошчето си. Шарън му се усмихна леко. Той седна до нея и й хвана ръката.
- Благодаря ти Шарън. Благодаря за тази огромна радост. Обичам те. - каза Анди и даде целувка на Шарън.
- И аз те обичам Анди. Виж я само, не е ли сладка? - каза Шарън със сияещи от щастие очи.
- Прекрасна е мила. - добави Анди.
- Вземи я, хайде. - каза Шарън.
- Но аз... - поколеба се той.
- Нищо няма да стане. Подръж дъщеря си. - каза настоятелно Шарън. Той взе внимателно Кейтлин на ръце.
- Добре дошла скъпа моя дъще. Ние те очаквахме от дълго време. - каза Анди и целуна Кейтлин по бузата. Шарън ги гледаше с възхищение.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 8 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Сря Апр 06, 2016 11:55 pm

Всички се възхищаваха на малката принцеса.
- Мамо, много е красива. - възкликна Емили.
- Да, права си, тя е прелестна. - добави Рики поглеждайки към Кейтлин.
- Шарън, пожелавам ви да бъдете много щастливи. Кейтлин е красавица. - добави Патрис.
- Благодаря ти Патрис. - каза усмихвайки се Шарън.
- Вижте това малко носле. - възкликна Ръсти.
- Като торта е сладка. - каза Провенза.
- Торта? - засмя се Анди.
- Ти като нямаш чувство за хумор? Надявам се да не заприлича на теб. - каза закачливо Провенза. Анди го погледна дръзко и се засмя. Когато всички бяха излезнали, Анди подаде Кейтлин на Шарън.
- Здравей миличка... Аз съм майка ти... Ти си най-големият ми подарък... - казваше Шарън на бебето. Анди гледаше с възхищение.
- Мечтата ми се сбъдна Шарън. Тя е точно като теб. Красива, със зелени очи. - каза Анди.
- Г-н Анди, как ще се справяте с дъщеря си през нощта? Да не мислите, че тя ще спи винаги като ангел? - каза саркастично Шарън.
- За дъщеря си бих направил всичко. - каза Анди и погали дъщеря си. Тя хвана ръката му със малките си пръсти.
- Ох Анди! - възкликна Шарън.
- Тя ме хвана, наистина ме хвана. - каза радостно Анди.
- Да Анди. Тя разбра кой е баща й и колко много я обича. - добави щастливо Шарън. Анди не можеше да отделя очи от нея.
1 седмица по-късно..................................................................
Шарън и Анди вече бяха вкъщи. Емили и Рики бяха заминали обратно за Ню Йорк. Ръсти отиваше на изпити и през свободното си време гледаше Кейтлин. Шарън хранеше Кейтлин, докато Анди приключваше важен случай.
- Без теб работата ни е доста трудна. - каза Анди.
- Знам, когато свърши майчинството ще се върна и тогава ще оправя нещата. - добави Шарън. Анди седна до нея.
- Как е моята малка принцеса? - попита Анди гледайки Кейтлин.
- Много добре. Сега Кейтлин ще спи. - каза Шарън и заведе бебето в детската стая. Анди й помогна да я сложи в кошчето.
- Надявам се да не се събуди. - каза тихо тя.
- Не се притеснявай, на татко принцесата ще спи дълбоко. - промълви Анди. Двамата си легнаха да спят. През нощта Кейтлин започна да плаче. Анди не се събуди. Шарън стана тихо и взе бебето на ръце. Тя я успокояваше като я галеше. Изведнъж Анди се събуди и разбра, че Шарън не е в леглото. Той си помисли, че е в детската при Кейтлин.
- Знаех, че си тук. - каза той тихо.
- Събудих ли те? - попита Шарън.
- Не, но усетих че жена ми я няма и затова станах. - отвърна Анди.
- Тя плачеше и затова дойдох. - добави Шарън.
- Знам. Дай ми я, ти отиди да поспиш. Изморена си. - каза Анди. Тя му подаде леко Кейтлин и се върна в леглото. Анди седна на стола и погледна към Кейтлин. Той не искаше тези моменти да свършат никога. Той се върна в спалнята заедно с дъщеря си. Шарън ги погледна с усмивка.
- Аз имам нужда да спя с моите две момичета. - каза Анди и сложи Кейтлин на леглото между тях двамата. Шарън се усмихна и сложи ръка върху спящата си дъщеря.
- На татко принцесата. - каза Анди и погали дъщеря си. Двамата заспаха прегърнати с Кейтлин.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 9 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Чет Апр 07, 2016 10:38 pm

На другия ден рано сутрин звънна телефонът на Шарън. За да не събуди Кейтлин, тя набързо хвана телефона и отиде в дневната.
- Ало? - каза тя тихо.
- Дъще... - отговори развълнуван нежен глас. Очите на Шарън се изпълниха със сълзи.
- Мамо, ти ли си? - попита с радост Шарън.
- Да мила, аз съм. Как си? Толкова отдавна не сме говорели дори не помня кога те видях за последно. - отвърна г-жа Мадисън. Тя живееше в Маями и отдавна не се бе виждала с дъщеря си Шарън.
- Много съм добре мамо, предполагам знаеш, че имаш още една внучка. - каза Шарън с треперещ глас.
- Да скъпа, знам и не мога да ти опиша щастието което изпитвам. Емили ми се обади вчера и ми каза добрата новина. Дъще, нямам търпение да видя малката принцеса. Обадих ти се да те уведомя, че пристигам в Лос Анджелис за да ви видя. - добави Мадисън. Шарън се зарадва и очите й светнаха.
- Добре мамо, толкова се радвам, че ще те видя преди сватбата ни с Анди. Бих искала и ти да присъстваш, искам те близо до мен в този специален ден. - каза Шарън.
- Да дъще, разбира се. Аз мисля да остана по-дълго време и да ти помагам за малката ми принцеса. Ще се видим утре, когато пристигна, ще ти се обадя. - каза Мадисън.
- Добре мамо. - добави Шарън и двете затвориха телефона.
- С кого говори Шарън? - попита Анди сънливо.
- С майка ми. Тя ще пристигне в Лос Анджелис утре и мисли да остане по-дълго време за да може да се порадва на Кейтлин. - отвърна радостно Шарън. Анди кимна.
- Много хубава новина. Последно когато бях видял г-жа Мадисън, мисля, че отношенията ни с теб все още бяха скалисти. - каза смеейки се Анди. Шарън също се засмя.
- Добре г-н Флин. Къде е Кейтлин? Още ли спи? - попита Шарън отивайки към спалнята.
- Дъщеря ни е толкова послушна, че спи дълбоко. - отговори с усмивка Анди. Шарън целуна Кейтлин и я сложи обратно в кошчето й.
- Мамо, Анди, как е малката ми сестра? - попита тихо Ръсти.
- Много добре миличък. Ти закуси ли? - попита тихо мама Шарън.
- Да мамо, имам изпити и ще се върна по-късно. Доскоро. - каза Ръсти и целуна Шарън и Анди.
- Мисля, че е време да отида в участъка. Сигурно Провенза има нужда от мен. - добави Анди излизайки тихо от спалнята.
- Добре. Ако има някакъв проблем уведоми ме по телефона. - каза Шарън. Той я целуна нежно.
- Анди, радвам се, че идваш навреме. Искам да ти представя г-жица Алисън. Новият ни помощник дедектив. - каза Провенза.
- Здравейте. - каза любезно Анди.
- Здравейте г-н Анди. - каза Алисън. Тя се беше впечатлила от красотата му и това, че е женен бе шокиращата новина за нея.
- Как е Шарън и бебето? - попита радостно Провенза.
- МНого са добре. Майката на Шарън пристига утре при нас. Ще остане за да помага на Шарън, така, че приготви се. Капитанът пристига. - отвърна закачливо Анди.
- Чудесна новина Анди. - каза щастливо Провенза.
- След два дни ще се запознаете със съпругата ми, тя е капитан на отдела, надявам се, че ще се разбирате г-жице Алисън. - добави Анди с лека усмивка.
- Разбира се г-не, убедена съм в това. - каза Алисън, но тя щеше да направи всичко възможно за да може да ги раздели, за да получи Анди. - тя бе готова на всичко.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 10 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Чет Апр 07, 2016 11:09 pm

На следващата вечер майката на Шарън, г-жа Мадисън бе пристигнала на гости и всички заедно с Никол и Ръсти си говориха щастливо.
- Моята най-малка внучка Кейтлин... Ти си толкова красива детето ми... И толкова много приличаш на мама... - галеше Кейтлин г-жа Мадисън.
- Мамо, остави я да поспи. Откакто си дошла все е в ръцете ти. - каза с усмивка Шарън.
- Не мила, тази вечер аз ще приспя внучка си. Ти достатъчно се измори. - добави Мадисън. Ръсти, как върви училището ти миличък?
- Много добре бабо, скоро ще излезнат резултатите от изпита. - отвърна той.
- Радвам се. - каза Мадисън. Ами ти Никол? Отдавна не съм те виждала. Как си мила?
- Много добре г-жо Мадисън. - каза Никол.
- Кой би предполагал, че враждата между Шарън и Анди ще се превърне в такава голяма любов? - каза Мадисън гледайки щастливите им лица.
- Да, права сте. Враждата между мен и Шарън беше много силна, но любовта... тя е още по-силна. - добави Анди и хвана ръката на Шарън. Тя се усмихна.
- Виждам деца. Пожелавам ви да сте винаги така щастливи. - каза Мадисън.
- Шарън, утре наистина ли ще дойдеш в участъка? - попита Анди.
- Да скъпи. Мама ще се погрижи за Кейтлин докато се върна. Утре съм на работа, трябва да си дойда по задълженията. - отвърна Шарън.
- Да Анди, аз ще се погрижа за малката принцеса, вие не се тревожете. - обясни Мадисън.
- Забравих да ти кажа. Не искам да бъде изненада. Имаме нова помощничка, дедектив г-жица... Алисън... - каза Анди.
- Много добре, радвам се, че ще се запознаем. - каза Шарън. Тя не можеше да подозира, че тази среща ще промени напълно отношенията й с Анди. На другата сутрин, Шарън не можеше да се отдели от Кейтлин за да отиде на работа.
- Хайде мила, ти си капитан, чакат те. Закъсняваш. - каза строго майка й.
- Не мога да се отделя от Кейтлин мамо. - каза Шарън и целуна дъщеря си. Тя беше много обвързана с нея. Да, тя имаше вече две пораснали деца, но сякаш Кейтлин бе съвсем различна и това беше вторият й шанс да бъде майка.
- Хайде мила. Анди, кажи й нещо. - каза Мадисън настоятелно.
- Добре Шарън, хайде, време е да тръгваме. Остави Кейтлин, тя е добре при баба си, нали дъще? Шарън, хайде. - каза Анди и взе якето на Шарън.
- Мамо, ако има нещо... - каза Шарън.
- Добре, знам. Ако има нещо ще се обадя на Анди или на теб или пък на Никол, в случай, че не мога да се свържа с вас. Разбрах. - каза майка й.
- Добре, тръгваме. Довиждане миличка, ще се върнем скоро. Ти не изморявай баба си. - каза Шарън с усмивка и даде целувка на Кейтлин. В участъка Алисън с нетърпение очакваше появата на Шарън. Тя нямаше търпение да разбере бъдещата съпруга на Анди. Но тя беше убедена в едно: щеше да раздели на всяка цена Анди от нея и би направила всичко за да го спечели.
- Добро утро капитане! - станаха всички и я посрещнаха щастливи.
- Здравейте. Радвам се да бъда отново с вас. - каза радостно тя.
- Шарън, това е г-жица Алисън, новият ни помощник дедектив. - каза Анди с усмивка. Шарън я изгледа загадъчно. Тя беше усетила нещо у нея. Това й го подсказваха полицейските й инстикти.
- Здравейте г-жо, приятно ми е. - каза Алисън и й подаде фалшиво приятелска ръка.
- На мен също. - добави Шарън, без да подава своята ръка. Анди беше учуден от държанието й.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 11 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Чет Апр 07, 2016 11:28 pm

След неприятната среща на Шарън с Алисън, двамата с Анди седяха в кабинета напрегнати.
- Шарън, защо не подаде ръка на Алисън? - попита учудено Анди.
- Не го направих, защото усетих нещо у нея, което не ми хареса. Усещам, че тя не е хубав човек Анди. - обясни Шарън с малко по-висок тон.
- Но как така разбра още от първата среща? - каза Анди.
- Аз съм полицай Анди. Аз усетих нещо, което ме накара да се замисля в различни неща. - добави Шарън.
- Шарън... може би мислиш грешно... - каза Анди. Шарън стана ядосано от бюрото си.
- Добре Анди. С времето ще си проличи всичко. - добави тя строго. Когато Анди отиде да вземе важни папки за важен случай на убийство, Алисън го срещна.
- Как сте г-н Анди? - попита тя с усмивка.
- Добре, благодаря. - отвърна той без да й обръща внимание. Шарън попълваше важни документи, докато не зърна през прозореца си в офиса, как Анди и Алисън си говорят много близо. Тя започна да го ревнува от нея и беше права. Но тя никога не бе ревнувала никой по този начин. Този път обаче беше различно. Тя ненавиждаше да вижда Анди в толкова близки отношения с Алисън. Тя стана от стола и отиде при тях.
- Анди, имам проблем с разшифроването на един скриптиран файл, ела да ми помогнеш. - измисли си тя за да отдалечи Анди от Алисън. Алисън разбираше всичко.
- Добре мила, идвам. Извини ме. - каза отново любезно той. Когато Анди седна на стола в офиса на Шарън, тя заключи вратата и затвори щорите.
- Шарън, добре ли си? Какво ти става? - попита Анди учудено.
- Каква връзка имаш с Алисън? - попита Шарън директно. Анди остана без думи. Той се ядоса и стана от стола.
- Шарън? Как можеш да ми говориш това? Откъде измисляш всичко? - развика се Анди.
- Не го измислям Анди. Аз го виждам... Ти си в толкова близки отношения с Алисън, че няма друго за какво да помисля. - изкрещя Шарън.
- Шарън... Разбери едно веднъж завинаги. Аз обичам теб, ще се оженя за теб, защото те обичам и обичам дъщеря ни Кейтлин, която е плод на тази любов, която ти сякаш опитваш да съсипеш. - каза ядосано той. Шарън хвана главата си. Тя не знаеше защо изпадат в такива тежки конфликти заради Алисън.
- Извинявай Анди... Просто... Аз те обичам ужасно много и те ревнувам ужасно много... Прости ми, моля те, разбери ме... - каза Шарън спокойно. Анди седна до нея.
- Аз те обичам също толкова много Шарън, но не би трябвало да ме ревнуваш до такава степен. Ти ме познаваш. Аз никога не бих изоставил любовта на живота си заради друга жена, никога. - каза Анди прегръщайки Шарън.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 12 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Чет Апр 07, 2016 11:59 pm

Вечерта когато Анди и Ръсти бяха в стаята на Кейтлин, Шарън поговори с майка си за Алисън.
- Дъще, как можеш да се съмняваш в Анди? Нима не знаеш, колко много те обича той? - запита Мадисън тъжно.
- Знам мамо. Но го ревнувам... Особено тази Алисън... Тя... не ми допада... аз не мога да я гледам, как постоянно се взира в Анди, аз не издържам. - обясни Шарън през сълзи.
- Успокой се мила. Вредиш на себе си и на връзката ви с Анди. Той е баща на детето ти и те обича твърде много. Бъди убедена, че той никога няма да ти изневери. - успокои й я майка й. През нощта Анди сменяше памперсите на Кейтлин.
- Хайде миличка... Майка ти винаги оставя най-трудното за мен. - засмя се Анди. Шарън се усмихна леко.
- Добре, ще ти помогна, хайде. - каза Шарън. Тя изхвърли памперсите и донесе нови. Двамата с Анди приспаха Кейтлин и легнаха да спят. Но сънят не идваше у Шарън. Тя постоянно си мислише за Алисън.
- Шарън? Още ли не си заспала? Добре ли си? - попита учудено Анди.
- Добре съм, просто не можах да заспя. - каза Шарън.
- Сега ще те прегърна и тогава ще се наспиш. - каза Анди и прегърна силно Шарън. Тя веднага заспа в прегръдките му. На другия ден, когато беше събота, телефонът на Анди звънна внезапно, беше Алисън.
- Кой е Анди? - попита Шарън.
- Алисън... - каза той учудено. Шарън избледня.
- Г-н Анди, елате бързо в апартамента ми. - каза плачейки и преструвайки се Алисън.
- Алисън? Защо плачеш? - запита я Анди.
- Изпих лекарства. Искам да ви видя за последно. - каза тя.
- Какво говориш? Как така си изпила лекарства? Да не си полудяла? - попита Анди.
- Да, елате в апартамента ми, преди да е станало късно. - добави Алисън и затвори. Анди веднага се обади на 911.
- Анди, какво става? - попита разтрвеожено Шарън.
- Алисън... изпила е лекарства за да се самоубие. Обадих се на 911. Отивам в апартамента й. - обясни Анди.
- И аз ще дойда. - настоя Шарън.
- Не мила, няма да се бавя, ще те уведомя по телефона. - каза Анди и даде целувка на Шарън. Тя седна на дивана в мисли. Майка й дойде от другата стая заедно с Кейтлин на ръце.
- Какво става? - попита Мадисън.
- Алисън е изпила лекарства за да се самоубие. Анди отиде в апартамента й и се обади на 911. - отвърна Шарън неспокойно.
- Дано да се оправи. - добави Мадисън.
- Надявам се. - каза Шарън. Анди беше пристигнал в апартамента на Алисън. Тя го покани вътре.
- Добре ли си? - запита той веднага.
- Здравей. Добре съм. Измислих малка лъжа, иначе нямаше да дойдеш. - заяви Алисън. Той се загледа наоколо и забеляза, че на стените и навсякъде са залепени негови снимки. Той се убеди, че Шарън беше права.
- Ти си болна! - разкрещя се Анди. Алисън го хвана.
- Не съм болна. Само съм влюбена, обичам те повече от онази жена. - каза Алисън.
- Алисън стига! - развика се ядосан Анди.
- Колко още ще бягаш Анди? Обичам те, приеми го. - добави тя.
- Трябва ти лекар! - заяви той.
- Няма да позволя да отнемеш любовта. - каза Алисън. Анди си тръгна ядосан. Той се прибра вкъщи. Шарън хранеше Кейтлин.
- Какво стана Анди? Как е Алисън? - попита Шарън.
- Нищо й няма. - отвърна Анди.
- Как така нищо й няма? - попита учудено Шарън.
- Изпила е малко хапчета, нищо особено. - излъга той. Шарън заведе Кейтлин в стаята й, а Анди потърси Провенза за да се видят и да поговорят.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 13 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Пет Апр 08, 2016 12:30 am

Анди се срещна с най-близкия си приятел, Провенза за да му разкаже неприятната ситуация.
- Не мога да повярвам на ушите си Анди... Тази Алисън изглеждаше много добро момиче. - каза Провенза.
- И аз не разбрах какво стана. Беше като луда. Изплаших се, че се самоубива а тя ме чакаше нагласена. - каза Анди.
- Шарън е била права. - заяви Провенза.
- Луи, според мен Алисън е болна. Има психични проблеми. - добави Анди загрижен.
- Прав си, така е. - потвърди Провенза.
- Според мен трябва да направим така: да й платим обещетение, да й помогнем и да я изпратим. - каза Анди.
- Не се притеснявай Анди. - успокои го той. Докато Шарън приспиваше дъщеря си, Алисън звънна на телефона й.
- Ало? - каза Шарън.
- Здравейте г-жо Шарън, аз съм Алисън. Притесних ви но трябва да поговорим. - каза Алисън.
- Какво има да говорим? - попита строго Шарън.
- По телефона не може, много е важно и за двете ни. Моля ви се. - заяви Алисън.
- Къде си? - попита Шарън.
- Да се видим в кафене... - отвърна Алисън.
- Идвам. - каза Шарън. Мамо, приспах Кейтлин, имам спешна работа, трябва да излизам.
- По това време ли? - запита учудено Мадисън.
- Мамо, наистина е спешно, моля те. - каза Шарън.
- Добре мила. - каза тя. Алисън седеше в кафенето а на ръката си държеше снимка направена заедно с Анди за да го даде на Шарън. Тя пристигна.
- Добре дошла. - каза Алисън.
- Благодаря. - отвърна Шарън.
- Нещо за пиене? - попита Алисън.
- Не, благодаря. Какво имаш да ми казваш? - каза строго Шарън.
- Знам, че ще ти е тежко да чуеш това но... единият от нас трябваше да ти го каже... аз излязох по-смела. - каза Алисън.
- За какво говориш Алисън? - запита строго Шарън.
- Ние с Анди се обичаме... влюбихме се в мига в който се срещнахме. - каза Алисън. Шарън я погледна със студен поглед.
- Глупости! - разсмя се за момент Шарън.
- Защо снощи те остави и дотича при мен? - добави Алисън.
- Защото ти се обади в 1 през нощта и каза, че си изпила куп лекарства. - каза Шарън.
- Така ли каза? - запита Алисън.
- Не е ли вярно? - учуди се Шарън.
- Погледни ме. Имам ли вид на човек изпил куп лекарства? - попита Алисън.
- Няма да слушам тези глупости. - каза разстроена Шарън ставайки от стола. Алисън й подаде снимка направена с Анди. (всъщност монтаж).
- Знам, че ти е трудно. Виж това. Ние с Анди се обичаме. - каза Алисън, показвайки снимката. Шарън я взе и си тръгна. Вкъщи, Шарън подаде снимката на Анди. Той се ядоса.
- Шарън, тя е луда! Снимката е фалшива! Шарън, заклевам ти се всичко е лъжа, всичко! - разкрещя се той.
- Вече не знам на какво да вярвам Анди. - заяви разстроена Шарън.
- Недей Шарън. Никога не съм те лъгал. - добави Анди.
- Защо отиде в апартамента на Алисън вчера Анди? - попита Шарън.
- Как така защо? - учуди се Анди.
- Тя се е опитала да се самоубие нали? - каза Шарън.
- Да. Така ми каза по телефона - потвърди той.
- Но не беше пила лекарства! ЗАщо ме излъга Анди? Защо не ми каза истната? - разкрещя се Шарън.
- Шарън! Докато не отида в апартамента и аз не знаех, че лъже. Не ти казах за да не се ядосаш. Не исках да го обсъждаме. - развика се Анди. Шарън излезе от спалнята ядосана. Анди седна на леглото замислен.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 14 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Съб Апр 09, 2016 8:33 pm

На другата сутрин Ръсти, Никол и майката на Шарън хранеха Кейтлин. Шарън нямаше сили след случилото се помежду им с Анди. Всички се чудеха какво не е наред, но Шарън отбягваше всички въпроси.
- Дъще, ние нахранихме Кейтлин, но тя се нуждае от майчина ласка. Искаш ли да вземеш дъщеря си? - попита разтрвожено Мадисън.
- Да, мамо, Кейтлин плаче без твоята прегръдка и ласка. Вземи сестра ни, виж колко много плаче. - добави Ръсти.
- Не, не мога да я взема. - отвърна Шарън замислено.
- Но защо Шарън? - попита учудено Никол.
- Не мога Никол. Не съм в състояние да я взема на ръце. Аз... не мога в момента...не се чувствам добре. - добави Шарън със насълзени очи. Никол седна до нея. Тя сложи ръка на рамото й.
- Шарън, всичко наред ли е? Татко излезе твърде рано, ти не говориш от вчера насам. Какъв е проблемът? Какво става между вас? - попита Никол притеснено. Шарън заплака леко.
- Г-жо Мадисън, Ръсти, моля ви, отидете за момент с Кейтлин в другата стая. - помоли ги Никол. Когато Мадисън и Ръсти бяха в другата стая заедно с Кейтлин, Шарън обясни всичко подробно на Никол.
- Но, Шарън... Аз не вярвам, че баща ми може да те остави заради друга жена. Тази Алисън напълно е откачила. Не трябваше да й вярваш. А снимката която е показала... със сигурност е монтаж. - заяви ядосано Никол.
- Не знам Никол, не знам какво ще стане оттук нататък с връзката ни с Анди. Наистина...не знам... - добави разстроено Шарън. Никол я прегърна утешително. Анди беше измислил хитър план за да разобличи Алисън и да докаже на Шарън, че той е невинен. Той подготви специална скрита камера в дома си. Повика Алисън и нарочно я заговори за да запише целия запис на видео.
- Чаках те. - каза с фалшива усмивка Анди.
- Не мислех, че ще ме извикаш, защото ти твърдеше, че обичаш Шарън-капитана. - каза Алисън саркастично.
- Това беше грешка, любовта ми към Шарън беше временна, после се появи ти. - добави Анди фалшиво. Камерата записваше а Алисън вече изртърсваше истината.
- Добра идея беше за изпитите хапчета. - каза Анди.
- Да, не можах да измисля нищо друго, но ти ми се развика. - добави Алисън. Анди се засмя.
- Забрави това. Кажи ми... На срещата наистина ли каза на Шарън, че се обичаме? - попита Анди.
- Да, извиках я на среща в едно кафене и й казах, че с теб се обичаме и че се срещаме почти всеки ден скришно. - отвърна Алисън.
- Много добър ход. А снимката? Нея как направи? - разпитваше я все повече той.
- Снимката? Нея я направих с монтаж, фотошоп. Взех една от твоите снимки от бюрото ти в участъка и слях с моята, това е. - каза Алисън.
- Много добре. - добави лукаво Анди.Той стана и взе скритата камера. Прибра я в джоба си.
- Значи няма да се ожениш за Шарън а за мен? - попита Алисън с усмивка и се приближи към него.
- Не скъпа. Няма да се оженя за теб. Това беше просто една игра. Ти обясни цялата истина. Сега аз ще докажа невинността си. А теб - теб те мразя! Ти развали отношенията ми с Шарън, но не се притеснявай, ще си намериш заслуженото! - развика се той.
- значи си ме излъгал? Долен и подъл лъжец! - крещеше Алисън, когато вътре влезе Провенза и й сложи белезници.
- Ще си платиш Анди Флин! И ти и Шарън и малката ти дъщеря Кейтлин! Кълна се! - викаше Алисън. Анди се прибра вкъщи и подготви слайдшоуто за да покаже видеото. Всички чакаха с нетърпение това което ще видят. Шарън седеше замислена. Той я погледна със студен поглед.
- Сега ще ви покажа доказателство, че аз съм невинен и че Алисън е единствената виновна в този случай. Правя го за теб Шарън, защото те обичам. - добави Анди и пусна видеото. Всички бяха шокирани след гледането. Шарън нямаше думи.
- Анди... - каза Шарън тъжно.
- Замълчи... Казах ти че не съм направил нищо с което да те обидя. Но ти от самото начало ми нямаш никакво доверие. Не мога да събирам доказателства цял живот. - прекъсна я строго Анди.
- Анди... - казваше Шарън със сълзи.
- Мълчи... Не казвай нищо. - прекъсна я отново той и отиде в другата стая. Вечерта Мадисън, Никол и Ръсти бяха в стаята на Кейтлин за да я приспят. Анди седеше замислен в спалнята. Изведнъж дойде Шарън. Тя седна до него.
- Анди... Знам, че си ми много ядосан... Знаеш ли колко пъти съм си обещавала, че няма да те ревнувам?... И после виждам онази жена... - каза разстроена тя.
- Шарън... - проговори Анди тихо...
- Ако не те обичах щях ли да го направя Анди? Да не си мислиш, че ми харесва да съм в това положение? - крещеше Шарън плачейки.
- Шарън... Не плачи, моля те... - добави Анди и прегърна силно Шарън.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 15 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Съб Апр 09, 2016 9:03 pm

Шарън все още плачеше в прегръдките на Анди.
- Анди... Извинявай... Обещавам, че никога повече няма да те наранявам... - каза Шарън плачейки.
- Колко ли спорове сме имали досега? Ядоса се на една жена и реши да не говориш с мен, да ми се ядосваш и да ме мислиш за виновен. Ето, доказах ти че няма нищо. А ако не бях ти доказал? Шарън... Ако не си вярваме няма смисъл от тази връзка... - заяви тъжно и замислено Анди.
- Вярвам ти. - каза Шарън със сълзи.
- Не ми вярваш... И няма да ми повярваш... С времето ще се нараняваме още повече. Ще дойде ден и ще забравим колко сме се обичали. Изморих се Шарън... Изморих се и... искам да прекратим връзката си, не мога да се оженя за теб. - добави със студен поглед Анди. Шарън го загледа тъжно. През нощта Анди спеше на дивана а Шарън плачеше тихо в спалнята. На сутринта тя го загледа дълго време с тъжен поглед. След известно време майка й дойде при нея.
- Шарън, дъще... Всичко наред ли е между вас? - попита разтрвожено Мадисън.
- Да мамо, не се притеснявай. - излъга Шарън.
- Радвам се. Вие се обичате много и не трябва да влошите отношенията си заради трети човек. - добави Мадисън.
- Мамо, Кейтлин събуди ли се? - попита Шарън без сили.
- Да мила, отиди да я видиш ако искаш, има нужда от теб. - отвърна майка й. Шарън влезе в детската стая и взе дъщеря си на ръце, която бе родена само преди 3 месеца.
- Толкова много се обичахме с баща ти, че ти се роди от тази голяма любов. Не го обмисляхме, не мислехме, че ще имаме дете след толкова много време. Да миличка... Ти дойде като ангел-пазител в трудни времена. Всички те обичат много... Ти си нашата силна връзка между мен и баща ти Анди... Но сега... сега отношенията ни са твърде зле... и той... той иска да прекрати всичко с мен... - говореше Шарън плачейки на малката си дъщеря. На закуска положението беше много критично. Шарън и Анди едвам хапваха...
- Анди... - заговори го Шарън.
- Шарън? Може ли да те помоля за нещо? - прекъсна я той.
- Разбира се. - каза Шарън.
- Както знаеш, днес Провенза и Патрис ще сключат брак. Нека да не помрачаваме този ден. - каза Шарън.
- Не разбирам. - отговори Шарън с дрезгав глас.
- Докато трае церемонията да не казваме на никого нищо. Да не ги разстройваме. Става ли? - добави Анди. Шарън кимна тъжно леко с глава.
- Благодаря. - каза Анди и отиде в участъка преди сватбата на най-добрия си приятел. След церемонията и дългият уморителен ден, Мадисън, Ръсти и Никол бяха заедно вкъщи със Шарън и Анди.
- Шарън, татко, ние тримата ви подготвихме една малка изненада. Резервирахме ви 7 дневна почивка в Ню Йорк. Заминавате утре. - каза с усмивка Никол.
- Не можем да отидем. - заяви Анди.
- Ако се притеснявате за Кейтлин, ние ще я гледаме. - добави Никол разстроена от отговора на баща си.
- Не, не е това проблемът. Мисля че дойде време да го кажем. Не искахме да ви притесняваме преди церемонията. Ние с Шарън... се разделяме. - добави Анди. Всички бяха шокирани.
- Но как така? - учуди се Мадисън.
- Съжалявам г-жо Мадисън, но не можем да продължим тази връзка повече. - добави Анди.
- Ами Кейтлин? Помислихте ли за нея? Вие двамата имате дъщеря, която има нужда от вас. - крещеше ядосано Мадисън.
- Мамо, моля те. - каза Шарън.
- Вие сте откачили напълно, и двамата! - развика се Ръсти.
- Не може да го направите, вие щяхте да се жените и да заживеете щастливо заедно с детето си. Не може да съсипете живота си така. - добави гневно Никол.
- Никол... Моля те... Ние сме тези които ще решим какво да правим за живота ни. Оносно Кейтлин: Тя е моя дъщеря и аз ще се грижа за нея дори и да нямам връзка със Шарън. - каза ядосано Анди и излезе навън. Шарън седеше замислено.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 16 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Пон Апр 11, 2016 9:56 pm

На другия ден Мадисън крещеше в апартамента. Ръсти и Шарън се притекоха при нея. Когато Шарън видя майка си с кръв на устата се изплаши.
- Мамо, какво ти стана? Кой ти го причини? - попита разтревожено Шарън.
- Дъще... Кейтлин... - опитваше се да говори Мадисън.
- Какво за нея? Къде е Кейтлин? - попита още веднъж Шарън.
- Взеха я, дойде една...же...жена... с един човек... бяха с маски, взеха... детето... - отвърна Мадисън плачейки. Шарън изпадна в ужасен шок.
- Сигурна съм, че е Алисън! Ръсти, остани при майка ми, ще се обадя в участъка да разпечатат снимки и да я намерят на всяка цена! - крещеше Шарън разтревожена и притеснена за дъщеря си. Тя веднага се обади в участъка.
- Ало, капитане, какъв е проблемът? - попита Провенза притеснен.
- Лейтенант, тази сутрин Алисън и съучастникът й са откраднали Кейтлин! Искам да разпечатате нейни снимки и да започнете да я търсите, трябва да открия детето си, моля побързайте, страх ме е... - обясни Шарън плачейки.
- Не се притеснявайте, веднага ще действаме. - каза Провенза. Анди пристигна и разпита Провенза какво се е случило. Той му разказа всичко. Анди се ужаси и веднага отиде при Шарън вкъщи.
- Шарън, какво се случи? - попита той. Шарън го прегърна плачейки.
- Анди... Тя... Алисън... Открадна детето ни Анди... - отвърна Шарън плачейки силно.
- Успокой се, ще я намерим. Изведнъж звънна телефонът. Беше лейтенант Провенза.
- Ало, Луи, имаш ли новини? - попита Анди веднага.
- Да, ти и Шарън трябва да дойдете на бензиностанцията. Имаме доказателства, че се е качила в една кола преди 10 минути, побързайте. - заяви Провенза.
- Идваме. - каза Анди и двамата с Шарън отидоха на мястото.
- Лейтенант, трябва да я намерим, малката ми дъщеричка е в ръцете й... Страхувам се, че ще й направи нещо лошо. - каза Шарън плачейки.
- Не се притеснявайте, ще проследим колата. - добави Провенза. Те хванаха шофьора и го разпитаха, той им каза, че Алисън е слезнала с бебе в ръце преди няколко минути. Шарън падна в ръцете на Анди разстроена и притеснена.
- Как така е слезнала? Къде е детето ми? Къде си дъще? - развика се с още по-силен плач Шарън.
- Шарън, успокой се, ще я намерим. - успокояваше я Анди. Никол беше пристигнала при Ръсти и Мадисън след като беше разбрала. Всички се притесняваха много за малката си сестра. Алисън беше пристигнала в хотел. Тя беше дала различни данни но веднага беше съобщено в участъка.
- Анди, моля те направи нещо... и ти си полицай... намери детето ни... намери Кейтлин... - каза Шарън със сълзи. Анди се ядосваше, че не могат да я заловят. Те се страхуваха, че тя може да навреди на Кейтлин. Телефонът на Анди звънна.
- Скрит номер е. - каза той замислен.
- Задръж разговора колкото се може по-дълго, ние ще се опитаме да открием мястото. - каза строго Провенза.
- Ало? - каза Анди.
- Аз съм, знам че си полицай, но не си толкова умен. Дал си разпоредба за идирването ни. - отвърна Алисън.
- Алисън, не мога да те понасям. Спри с тези игрички. Къде е Кейтлин? - попита гневно Анди.
- И аз и дъщеря ти бягаме от полицията от сутринта. - каза спокойно Алисън.
- Алисън, исках да заблудя всички в участъка, но те вече знаеха истината. - зяви Анди.
- Хубаво. Ще ти дам един адрес. И не се опитвай да правиш номера, не замесвай колегите си от полицията, нито жена си. Още нещо: Няма да носиш оръжие. Ясно? - каза Алисън.
- Добре, разбрах. - каза Анди.
- Побързай, чакам те. - добави Алисън и затвори телефона.
- Какво? Какво ти каза? - разпита Шарън.
- Каза ми адрес на който да отида, без оръжие и да не намесвам колегите си, особенно теб. - заяви Анди.
- Добре. Ние ще подготвим скришно всичко. - добави Провенза.
- Не може да рискувам Луи. Животът на дъщеря ми е в опастност. Ще отида сам. - каза Анди.
- Ти си откачил! По този начин застрашаваш живота на Кейтлин още повече. - разгневи се Провенза.
- Да Анди. Няма да пусна без екипа. Трябва да спасим дето ни, няма да отидеш без екип. - развика се Шарън със сълзи.
- Шарън,разбери. Така ще бъде по-добре. Ще взема детето ни, обещавам ти. - добави Анди и тръгна към адреса.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 17 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Пон Апр 11, 2016 10:28 pm

Анди беше присигнал на мястото.
- Влизам вътре. - уведоми той Провенза през скритата камера. Екипът изчакваше за тежка ситуация отвън.
- Влизай. - каза с усмивка Алисън. Шарън слушаше целият разговор чрез слушалки.
- Харесва ли ти тук? - попита Алисън.
- Какво искаш от мен Алисън? - попита ядосано Анди.
- Добре знаеш какво искам Анди. Добре знаеш че се обичаме. - отвърна Алисън и хвана ръката на Анди. Да се махнем от тук. Да вземем Кейтлин и да се махнем. Шарън слушаше останала без думи.
- Къде е Кейтлин? - попита Анди гневно.
- Ще се преместим в друга страна, на някой остров, където никой не ни познава. Ще си направим още едно дете. Анди, знам, че ще бъдем щастливи заедно. - разправяше тя. На Шарън й прилоша. Тя не можеше да повярва на думите й.
- Алисън, престани. Къде е Кейтлин? - питаше за пореден път Анди.
- Ще я видиш скъпи, тя е добре. - отвърна Алисън и откопча две копчета от ризата му. Той хвана силно ръката й. Шарън свали слушалките.
- Лошо ми е. - заяви тя.
- Успокйте се капитане, ще оправим положението. - даде й кураж Провенза.
- Излизам навън, пред вратата съм. - каза Шарън и излезе от колата.
- Стойте тук, не се отдалечавайте за да не ви забележи Алисън. - казаха Провенза и Сайкс.
- Добре. - каза Шарън.
- Ще ни бъде много хубаво заедно. Може да имаме и повече деца. - добави Алисън.
- Алисън, Кейтлин добре ли е? - попита още веднъж Анди. Шарън изведнъж чу детски плач. Тя вървеше към гласа. Шарън веднага видя една кошница покрита с одеяло. Тя беше сигурна, че това е дъщеря й. Шарън потърси из одеялото и откри Кейтли. Тя плачеше силно.
- Всичко е наред миличка, мама е тук. Всичко свърши. - говореше й Шарън. Сайкс пристигна при тях. Той уведоми Провенза че дето е намерено. Полицията веднага залови Алисън.
- Честито Анди, дъщеря ти е намерена. - заяви щастливо Провенза.
- Къде е? - попита развълнуван Анди.
- Шарън го намери, тя е долу, върви при тях. - отвърна Провенза. Анди изтича навън.
- Мамо, намерихме Кейтлин. - каза със сълзи от радост Шарън на майка си.
- Наистина ли? Толкова се радваме дъще. - заяви Мадисън плачейки.
- Сестра ни е намерена! - зарадваха се Ръсти и Никол. Алисън и Шарън се срещнаха преди да я отведат.
- Алисън... - развика се гневно Шарън и й удари шамар. Анди пристигна.
- Кейтлин, дъще! - зарадва се той и взе дъщеря си на ръце. Алисън ги изгледа с презрение. Когато Шарън и Анди се прибраха с Кейтлин, всички бяха много радостни.
- Откога ви чакаме! - възкликна Мадисън и взе най-малката си внучка на ръце.
- Как стана всичко татко? - попита Никол.
- Благодарение на Шарън. Тя спаси дъщеря ни. - каза радостно Анди.
- Мамо ти си герой! - каза Ръсти.
- Разкажи ни какво стана? - попита Никол.
- Ще ви разкажа всичко, но първо трябва да сложа Кейтлин да спи, извинете ме. - отвърна Шарън и взе Кейтлин. Шарън прегръщаше дъщеря си. В стаята внезапно влезе Анди.
- Седни. - каза тихо Шарън. Анди седна на леглото в детската стая.
- Ти си героиня миличка. - каза тихо Анди и хвана ръката на дъщеря си.
- Още не мога да повярвам. Изплаши ли се дъще? Сигурно си се почувствала изоставена. - добави Шарън галейки Кейтлин.
- Дори и да се е изплашила, няма да помни нищо. - заяви Анди. Мадисън ги прекъсна.
- Мамо... - заговори Шарън.
- Исках да видя внучка си преди да си легна. - каза Мадисън с усмивка. Шарън подаде Кейтлин на майка си за да целуне за лека нощ.
- Лека нощ слъчнчице. - каза тихо Мадисън. Лека нощ и на вас.
- Благодарим. - каза Анди.
- Лека нощ мамо. - добави Шарън. Тя приспа Кейтлин и я сложи да спи. Шарън и Анди не се отделяха от нея и за миг.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Съпруг и съпруга - Част 18 [Тежки престъпления]

Писане by Mary McDonnell on Пон Апр 11, 2016 10:56 pm

През нощта Шарън и Анди си говориха.
- Ако се беше случило нещо с дето сигурно щях да се хвърля от някъде. - каза Шарън.
- Стига. Не мисли а това, всичко свърши. - каза Анди и хвана ръката й. Той беше заявил, че искат да се разделят, но сърцето му биеше все по-силно за нея и усещаше как се влюбва все повече. На другия ден Шарън и Анди се разхождаха навън. Тя бяха отчуждени един от друг, но все още се обичаха.
- Няма ли да заминаваш в Ню Йорк? - попита Шарън.
- Да, ще замина, но ще е за кратко. За 1 месец. - отвърна Анди замислен.
- Иди, почини си. Анди... - изрече Шарън и спря.
- Да, какво има? - попита той я изгледа известно време.
- Може да виждаш Кейтлин когато си поискаш. Ти винаги ще бъдеш част от живота ни. Искам да го знаеш - каза най-накрая Шарън.
- Знам. И вие ще бъдете част от моя живот. - добави Анди тъжно. Двамата се прибраха вкъщи. Анди целуна дъщеря си и тръгна към своя апартамент. Шарън седна тъжно на дивана и взе възглавница на ръце. Тя обичаше Анди и раздялата с него й тежеше твърде много. Анди седеше в спалнята си замислен. Всъщност той беше казал нарочно, че ще замине за Ню Йорк. Той искаше тя да му каже да остане, защото съжаляваше, че е поискал раздяла. Вечерта Анди не издържа и отиде при Шарън. Мадисън отвори вратата.
- Анди, синко, каква изненада, влез. - каза любезно тя.
- Може ли да поговоря със Шарън? - попита той.
- Да, разбира се, тя е в стаята на Кейтлин. - отвърна Мадисън и влезе в кухнята. Анди отвори вратата. Шарън се учуди да види Анди.
- Анди? - каза тя учудено.
- Може ли да поговорим? - попита той тъжно.
- Разбира се, влез. - помоли го тя. Двамата седяха дълго време без да говорят.
- Шарън... не знам откъде да започна... аз поисках от теб да се разделим, но... размислих... мислих много... аз знам че се обичаме все още... аз те обичам Шарън... и 50 пъти да се караме, аз съм луд по теб. - разкри чувствата си Анди.
- И аз те обичам Анди, много те обичам. - добави Шарън и двамата се прегърнаха.
- Искам да определим дата за сватбата ни, искам да бъдеш официално моя съпруга. - добави Анди.
- Аз също... Обичам те лейтенант Флин... - пошегува се Шарън.
- Аз също капитане... - издразни я той. Двамата се отдадоха на страстна целувка. Мадисън ги видя и се усмихна.
- Бабо, какво става? - попита учудено Ръсти.
- Шшшттт... Те се сдобриха. - каза радостно Мадисън и показа рез разтворената врата Шарън и Анди, които все още се целуваха страстно. Ръсти се зарадва много и се обади на Никол. Никол беше на седмото небе от щастие. Всички се радваха, че нещата се бяха наредили по мястото си.
avatar
Mary McDonnell
Admin

Брой мнения : 75
Join date : 05.03.2016
Age : 65
Местожителство : Los Angeles

Вижте профила на потребителя http://fanfiction.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Съпруг и съпруга - Част 1 [Тежки престъпления]

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите