Вечна любов - Част 1 [Тежки престъпления]

Капитан Шарън Рейдър седеше в кабинета си и разглеждаше важен случай на убийство. Изведнъж някой почука на вратата. Беше лейтенант Анди Флин, с когото отношенията им не бяха много добри в началото но с течение на времето се бяха превърнали в добри приятели.
- Капитане, извинявай че те притеснявам, но въпросът е много важен. - каза Анди влизайки в офиса.
- Слушам те лейтенант. - каза с усмивка Шарън.
- Дъщеря ми Никол ще се омъжва утре, знаеш че Провенза се грижи за Ръсти и...
- Няма кой да те придружава. - прекъсна го Шарън.
- Да. Всъщност не бих искал да отида сам. - добави Анди. Шарън го гледаше с усмивка на лице.
- Какво ще кажеш аз да те придружа? - каза Шарън. Анди за момент се спря.
- А... Но как ще те наричам? - попита той учуден от факта.
- Какво ще кажеш аз да бъда твоя приятелка Шарън? - каза Шарън с усмивка.
- Но, ако хората си помислят че между нас има нещо, а аз не бих искал това. - каза Анди.
- Разбира се, че не лейтенант. Никой не би си помислил това, спокойно. - засмя се Шарън.
- Благодаря ти капитане... ох, Шарън. Не знам... какво да кажа. Благодаря ти. - добави Анди и излезе щастлив от офиса. Провенза го беше видял усмихнат и се бе учудил за причината.
- Хей, Анди. Какво ти става? Защо си толкова щастлив? - попита Провенза.
- Да Луи, щастлив съм, защото Шарън прие поканата да ме придружи на сватбата на дъщеря ми Никол.
- Доколкото знам, отношенията ви не бяха никак добре а сега двамата отивате на сватба. - каза Провенза строго.
- Луи, това беше много в началото. Когато все още не се познавахме и... не знаех, че е толкова мил човек.
- Да не би да я...
- Естествено, че не Луи. Как можеш да си помислиш това. Както и да е. Отивам да се приготвя за утрешната вечер, извини ме. - каза с усмивка Анди и си тръгна. Провенза усещаше, как Анди започва да харесва Шарън, но не го разбира. На другия ден, Шарън бе дошла в дома на Анди.
- Капитане, не те очаквах... - каза Анди.
- Забрави ли? Ще ме наричаш Шарън. И още нещо. Не само на сватбата. Може да ме наричаш Шарън винаги Анди. - отвърна тя.
- Благодаря ти. Ще си сложа вратовръзката и излизаме. - каза Анди. Той беше толкова развълнуван, че не можеше да оправи вратовръзката добре. Шарън се приближи до него.
- Аз ще ти помогна. - каза тя с усмивка. Докато Шарън оправяше вратовръзката му, Анди я гледаше сякаш я вижда за първи път. Той чувстваше как все повече се превързва към нея, но не искаше да го приеме. След сватбата Анди бе оставил Шарън вкъщи.
- Благодаря ти Шарън, че не ме остави сам. - каза с усмивка Анди.
- Аз обичам сватбите, а и... беше прекрасен ден. Лека нощ. - отвърна Шарън с лека усмивка.
- Лека нош. - каза Анди. Когато Шарън се отдалечи той си каза: "да, обичам я"...

На следващия ден в участъка Анди седеше замислен и унисан в мечти. Провенза го гледаше учудено и се приближи до него.
- Анди, добре ли си? - попита Провенза.
- Да, защо? - отвърна Анди.
- Не знам. От вчера насам ти става нещо. Как мина сватбата? - каза Провенза.
- Много добре Луи. Много по-добре и от очакваното. - отвърна Анди.
- Радвам се. Анди, ще те попитам нещо, но моля те кажи ми истината. - каза Провенза.
- Добре, питай. - каза уверен в себе си Анди.
- Ти обичаш ли капитана? - попита Провенза. Анди се замисли за момент. Той не знаеше дали това което чувства към Шарън е любов или просто възхищение което ще отмине.
- Защо не отговаряш? Толкова ли е труден въпросът ми? - добави Провенза.
- Не знам Луи, наистина. Дали това което чувствам към нея е любов или... просто възхищение което ще отмине след няколко дни. - отвърна замислен Анди. От другата страна Ръсти разпитваше Шарън за Анди, защото и той бе раьбрал, че между тях има нещо повече от приятелство.
- И ти ми казваш че между вас със лейтенант Флин няма нищо? Мамо, моля те, не ме лъжи. - каза засмян Ръсти.
- Защо не ми вярваш? Ние сме просто много добри приятели. - отвърна Шарън.
- Да, със сигурност. - каза саркастично Ръсти. Вечерта, когато Шарън излезе с папки в ръце от офиса си, Анди се приближи до нея.
- А, Шарън? - каза той неуверено.
- Да, проблем ли има? - попита Шарън.
- Може ли да прегледаш и тези папки, да бъдем сигурни дали няма някакъв проблем? - отвърна Анди и подаде папките към нея. Тя ги прегледа внимателно а Анди се чудеше как да я покани на вечеря.
- А, слушай Шарън. Какво ще кажеш да вечеряме утре вечер заедно? Има едно много хубаво място и хората мислят, че е едно от най-романтичните места в Лос Анджелис. - каза със усмивка Анди. Шарън се зачуди за момент.
- Романтично? - каза тя учудено.
- Това е просто информацията. - каза Анди.
- Ох, да. Ами... ах... Добре. - каза Шарън с усмивка на лицето си. Анди се учуди от положителния й отговор.
- Къде е Хулио? - попита Шарън.
- На там. - показа й Анди. На следващия ден, Анди разправяше на Провенза за вечерята.
- Поканих Шарън на вечеря тази вечер и тя прие. Да, тя прие Луи. Престъпих първата крачка към нея. - радваше се Анди.
- Добре, много хубаво,радвам се. Но моля те, не ми надувай главата с това. - каза Провенза. Вечерта, когато Шарън се приготвяше за излизане на вечеря, Ръстия гледаше внимателно.
- С кого излизаш? - попита той.
- С Анди. Покани ме на вечеря и аз не можах да му откажа. - отвърна Шарън.
- Излизате заедно на вечери, ходите на сватби, но после няма нищо между вас, сигурно. - добави Ръсти със смях.
- Ръсти, в момента не мога да се занимавам с твоите глупости. - каза Шарън.
- Това не са глупости а самата истина. И добро прекарване. - каза с усмивка Ръсти.

Шарън и Анди бяха в "романтичния ресторант". Дълго време се поглеждаха без да говорят. Анди сякаш разбираше, че Шарън също чувства същото което той чувства към нея.
- Аз... - казаха в един глас двамата и се засмяха.
- Шарън, благодаря ти, че не отказа поканата ми за вечеря. - каза Анди усмихнат.
- Няма защо да ми благодариш. - отвърна Шарън и наведе глава надолу.
- Помниш ли как се бяхме скарали на първите разследвания които правихме? - каза Анди.
- Как да забравя? Бяхме се скарали адски много и всички в града бяха разбрали, че капитан Рейдър и лейтенант Флин спорят. - каза Шарън със смях.
- Кой би очаквал че ще станем толкова добри приятели. - каза Анди с усмивка. Шарън хвана ръката му. Той вече беше убеден за чувствата й към него.
- Разбира се Анди, даже много по-голямо приятелство. - добави тя. След вечерята Анди заведе Шарън вкъщи.
- Благодаря ти за прекрасната вечер. - каза Шарън на излизане.
- Радвам се че ти е харесало. - каза Анди. Шарън стисна ръката му и влезе в апартамента си. Анди потегли към дома си. Шарън заключи вратата, хвърли ключовете и седна на дивана. Тя взе възглавница на ръце, затвори за миг очи и си представи Анди. Тя също вече разбираше, че обича лейтенант Флин.
- Да Анди, обичам те, много, много. - промълви Шарън. Ръсти беше станал съвсем тихо за вода и чу всичко. Шарън не го забеляза. Ръсти се усмихна и влезе в стаята си. На следващия ден Анди влезе в офиса на Шарън за да поговорят.
- Шарън, Никол е останала с грешни впечатления за нас. Тя си мисли, че между нас има нещо. - каза Анди несигурен.
- Да, разбирам. Тогава ще поканим Никол на вечеря у нас и двамата с теб ще обясним приятелството ни подробно на Никол за да може да разбере. - каза Шарън и стана от стола.
- Да, но... - прекъсна за момент Анди.
- Но какво? - попита Шарън.
- Не искам да го направя. - отвърна Анди.
- Не се притеснявай, аз ще ти помогна. - добави Шарън с лека усмивка и излезе от офиса. Вечерта Никол, Ръсти, Анди и Шарън разговаряха за приятелството на Шарън и Анди.
- Когато видях, че татко ти помага в кухнята се учудих но после си казах това е ефектът Шарън. - каза Никол с усмивка. Наистина, ще ни обясните ли приятелството си?
- Добре. Аз уважавам много Шарън ти също много я обичаш и уважаваш Никол. Ако аз някога съм казал, че с Шарън сме двойка... да, може би... дали съм преувеличил, че се обичаме... възможно е... - каза Анди.
- Анди и аз сме много добри приятели. Но това е всичко. - прекъсна го Шарън с усмивка.
- Наистина ли? Татко как можа да ме излъжеш? Ами ти Шарън? Мислите ли, че ще ви повярвам на лъжата, че между вас няма нищо? - каза Никол саркастично. Ръсти ги прекъсна за момент.
- Може ли да задам няколко въпроса за да стане ясно на Никол? - попита той.
- Да, разбира се, питай. - каза Анди.
- Лейтенант Флин, вие завеждате мама на вечери, ходите заедно на кино и на балет. Също така и на благотворителни вечери. - каза Ръсти.
- Да, ние ходим. - каза Анди.
- Понякога. - добави Шарън.
- Да, да ние ходим. - каза отново Анди.
- Никол, дано да си разбрала. - каза Ръсти.
- Разбрах перфектно. Благодаря ви, че ни разказахте историята си.
- Те ходят, но.. - каза Ръсти.
- Всъщност не приемат, че са двойка или не го виждат. - добави с усмивка Никол.

На следващия ден Шарън и Анди отново бяха в участъка.
- Шарън, може ли? - попита Анди.
- Разбира се, влез. - отвърна любезно тя.
- Извинявам се за вчера. - каза Анди.
- Но защо? - учуди се Шарън.
- За това което си мисли Никол. - добави Анди. Шарън се замисли за момент.
- Нима не е вярно? Никол е права за това което мисли, също така и Ръсти. Анди, нима можем да крием повече за чувствата си. Вече всички знаят. И в участъка и децата. - каза Шарън.
- Ти... Ти знаеш, че аз те... - спря Анди.
- Да Анди, аз разбрах всичко още на вечерята. Разбрах че и двамата се обичаме много и не можем един без друг. - добави Шарън. Те си дадоха страстна целувка. Анди заведе Шарън в неговия апартамент. Те започнаха да се целуват. Анди спря за момент.
- Шарън... Обичам те... Обичам те много... - промълви той.
- Аз също Анди, много. - каза тя. Те продължиха с целувките. Шарън започна да сваля ризата на Анди, а той роклята й. Те се бяха отдали на страстта. След прекараната нощ заедно, те се събудиха в прегръдките си.
- Добро утро. - каза Шарън с усмивка.
- Добро утро. - каза Анди.
- Анди, не мога да повярвам, че съм в твоите прегръдки. - каза Шарън.
- Аз също мила. Но сега искам да бъдеш моя жена официално. Искам да бъдеш г-жа Флин. Искам да се оженим. - каза Анди. Шарън го прегърна силно.
- Аз също. Ще вземем ден за сватбата и ще обявим пред всички връзката си. - каза Шарън и те отново се целунаха. Двамата влезнаха в участъка за ръка. Всички бяха шокирани.
- Здравейте всички. Предполагам, че сте учудени за това което виждате, но... Аз и Анди имаме официална връзка и ще се оженим много скоро. - каза Шарън. Всички бяха много щастливи от новината.
- Честито и на двамата. - каза Провенза и ги прегърна.
- Благодарим ти Луи, надявам се ти и Андреа също да бъдете много щастливи. - каза Анди.
- Честито капитане, лейтенант. - приближи се Ейми.
- Не го очаквахме, но, честито. - каза радостно Хулио.
- Бъдете много щастливи. - каза с усмивка Бъз.
- Благодарим на всички. Децата също знаят и... Скоро ще бъдем официално съпруг и съпруга. - добави Шарън. Всички ги аплодираха силно.

2 седмици по-късно...
Шарън седеше в кабинета си... Тя беше много напрегната. Постоянно й се повръщаше и й се виеше свят. Тя предполагаше, че е настинала, но се съмняваше и в нещо друго. Изведнъж дойде Анди.
- Скъпа, добре ли си? - попита загрижено той.
- Да, добре съм. - отвърна несигурно тя. Анди седна до нея.
- Ако има някакъв проблем, кажи ми го. - каза Анди и сложи ръка върху рамото й.
- Всъщност...Не знам... От сутринта насам повръщам и ми се вие адски много свят. - отвърна Шарън.
- Искаш ли да отидем на лекар? - попита загрижено Анди.
- Не, няма нужда. Сигурно съм настинала. - каза Шарън.
- Но, ако е нещо важно. Би трябвало да отидем на лекар. - добави Анди разтревожен.
- Знам, но... - прекъсна Шарън и изтича до тоалетната. Тя излезе съвсем без сили. Анди я хвана.
- Шарън, ще отидем на лекар, моля те не ми отказвай. - каза строго Анди.
- Ще отидем, но утре. Тази вечер ще трябва да си купя няколко теста. - каза Шарън задъхано.
- Какви тестове? - попита Анди учудено.
- За бременност. - отвърна Шарън. Анди изпадна в шок.
- Бременна ли си? - попита Анди с усмивка.
- Не знам, смятам, че съм, защото повтрнах за 20 път и ми се вие свят. Не може да бъде друга причина. За да бъдем сигурни, на отиване към вкъщи ще вземем тестове. - добави Шарън и стисна ръката на Анди. Когато се прибраха, Шарън направи веднага и трите теста. Всички бяха положителни. Шарън беше на седмото небе от радост.
- Какъв е резултатът? - попита Анди разтревожено.
- Бременна съм. И трите теста които направих, са положителни. - отвърна Шарън. Анди я прегърна силно. Той не можеше да си намери място от радост.
- Значи ствам баща? Благодаря ти Шарън, не съм го очаквал. - каза Анди с радост. Но сигурно ще има риск за теб заради възрастта?
- Това не е важно. Анди, аз те обичам. И на всяка цена ще родя това дете. Няма да се откажа от него дори и да знам, че за мен има риск. - каза Шарън и стисна ръката на Анди. Той й се усмихна леко и я прегърна. На следващия ден двамата бяха в болницата за преглед. Те се държаха силно за ръка и така влезнаха при д-р Нелсън.
- Здравейте. Значи сте бременна г-жо Шарън? - попита Нелсън.
- Да, направих си три теста и всички са положителни. - отвърна тя държейки за ръка Анди.
- Добре. Ще ви прегледам и ще уточним нещата. - каза Нелсън. След прегледа двамата очакваха отговор.
- Наистина ли Шарън е бременна докторе? - попита развълнуван Анди.
- Да г-н Флин. - отвърна тя. Знаете, че има риск нали?
- Да, но аз няма да се откажа от това дете. Ще го родя. - каза Шарън категорично.
- Добре. Изборът е ваш. Но трябва да се грижите за себе си и да не се натоварвате на работа. А когато сте в 5 месец от бременността ви забранявам да отидете на работа. Трябва да си почивате много. - добави Нелсън.
- Разбира се. Ще направя всичко за детето ми. - каза Шарън и стисна ръката на Анди още по-силно.